Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георгий Хуца, 22. 04. 1802, село Голяма Тибава, Карпатите, тогава в кралство Унгария, влизаща в Австрийската империя; понастоящем в Западна Украйна - 26.03.1839, Москва ) е славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог, деец на славянското национално възраждане. Роден в семейство на православен свещеник. По произход е карпатски русин. Завършва гимназия в Унгвар, сега Ужгород, Западна Украйна, и Сатмарския епископски лицей (1821), учи философия в университета в Лвов (1822-1823), сближава се и проучва българските колонисти в Кишинев, където преподава в духовната семинария (1823-1824); завършва медицина в Москва (1825-1829), известно време е домашен учител, среди учениците му са Константин и Иван Аксакови, бъдещите идеолози на славянофилството. Публикува публицистични статии и исторически изследвания в „Московский вестник”, „Телескоп”, „Отечественные записки”, „Журнал Министерства Народного Просвещения”. Автор на „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите” („Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам” 1829-1841, в 3 т. ; второ изд. 1856). Командирован в България - „родината на Баян, славянския Осиан” (пролетта на 1830), където изучава българския бит и култура. Посещава и Влахия. Завръща се в Москва през 1831 г. Написва очерка „Об источнике народной поэзии вообще и о южнорусской в особенности” (1834), книгата „О характере народных песен у славян задунайских” (1835), изследването „Древние и нынешние словене в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам”. През 1836 г. се свързва и си кореспондира с Васил Априлов в Одеса. Други трудове: „Скандинавомания и ее поклонники, или Столетние изыскания о варягах”, „О зародыше новоболгарской литературы” („Московский Наблюдатель”, 1837, IX и като отделно издание 1838), „Принятие христианства славянскими народами до Кирилла и Мефодия” (1839). Посмъртно е публикувана „Критически изследвания за българската история” („Критическиe исследования об истории болгар Ю. И. Венелина, с прихода Болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорения Болгарии Великим Князем Русским, Святославом”; 1849, Москва; 1853, Земун), „Влахоболгарские грамоты” (1840), „Древние и нынешние словене” (1841), „Скандинавомания” (1842), „О слове болярин”, „Нечто к изысканиям о готах”, „Окружные жители Балтийского моря”, „О соляном озере Halmyris”, „Мысли об истории вообще и русской в частности”, „О древних жилищах русского народа и о времени рождения названий: греческое, латинское, русское или гражданское, славянское или церковное письмо” (всички тези статии излизат през 1846 и 1847), „О нашествии завислянских славян на Русь” (1848) и др. Погребан в Даниловския манастир.

Публикации:

За Юрий Венелин:

ЮРИЙ ВЕНЕЛИН/ автор: Надежда Иванова/ брой 3 ноември 2008

ОДА НА ЮРИЙ ИВ. ВЕНЕЛИН/ автор: Георги Пешаков/ брой 48 февруари 2013