Божидар Божилов

МИГ

Неясно и необяснимо,
неуловимо като шум,
несъпроводен с нещо друго,
мигът се ражда в моя ум.

Не отглас и не отражение,
а само мисъл за света,
той става на стихотворение
безплътно като вечерта.

А ти, подобна на идея,
се претворяваш цяла в мен,
с това, че клоните люлеят
далече свода озвезден.

С това, че никаква представа
не изяснява твоя лик,
че отлетява като слава
несъществувалия миг.

ВРЕМЕ

Изтича твоя пясък, Време,
в часовникът обърнат пак.
Но нещо може ли да вземе
априлска нощ, дъжд летен, сняг?

Не могат те да ми отнемат
възможността да пиша стих.
Безсилно си, всесилно Време,
защото всичко ти простих.