НЕЙНАТА РЪКА

Ганка Филиповска

Те отдавна престанаха да бъдат любовници, но продължаваха да са съпрузи и имаха дълъг съвместен живот - след пет години щяха да празнуват златната си сватба. Макар и връстници, той - със сребърна гъста коса и стегнато жилаво тяло, все още привличаше дамските погледи, докато тя преди доста години напълня и се обезформи. Вечер, след като мъжът се прибереше от работа (не искаше да се признае за пенсионер), излизаха на разходка из квартала и вървяха бавно заради нея - краката й бяха подути и я боляха. Нищо не бе останало от тъничката хубавица и дори той в късите мигове на разнежени спомени не можеше да открие и чертица от образа на момичето, за което някога се ожени. Страстта му се беше пресушила и на нейно място се бе настанило съжалението, примесено с леко физическо отвращение към тази, с която продължаваше да дели леглото.

Тя познаваше всичките му навици, безпогрешно разчиташе неговите настроения. Не се налагаше да й казва коя риза да му изглади или какво да наготви. Разменяха си малко думи, но те бяха достатъчни. Понякога ставаше бъбрив и разказваше за проблемите си в службата, където трябваше всекидневно да отстоява положението си на заклет специалист със завиден стаж и да се съревновава с младите, и тогава тя му наливаше втора чашка ракия и по изключение сипваше глътка и за себе си. След такива разговори му беше трудно да заспи, въртеше се в леглото и въздишаше, а тя протягаше ръка и го погалваше. Той усещаше бебешките пухкави възглавнички между ставите на пръстите й, в него се разливаше меко спокойствие и се унасяше.

Тя умря така, както искаше - в съня си. Сутринта той се събуди и се изненада, че не е станала. Погледна я: лицето й беше спокойно и като че ли странно подмладено. Мъжът се измъкна тихо и влезе в банята, после отиде в кухнята. Беше непривична тази събота - масата не беше сервирана, нямаше го аромата на кафето. Повъртя се безцелно и внезапно реши да направи закуска - за първи път през брачния си живот. Свари две яйца, извади маслото от хладилника, но когато взе буркана с шипковия мармалад, той се изплъзна от ръцете му и с трясък се разби. По целия под се пръснаха натрошени стъкла, примесени с кафява лепкава каша, но не се втурна да почиства. Жена му със сигурност се е събудила от шума и сега щеше да дотърчи. Изчака няколко минути, тя не дойде и зловещо предчувствие сви стомаха му.

Първите дни след смъртта й бяха с размити очертания. Помнеше само, че децата и внуците бяха тук, имаше и други хора - роднини и приятели. Това, за което си мислеше, беше какво ще облече, когато пак тръгне на работа, и дали то ще е подходящо за току-що овдовял мъж. После заживя по инерция - оставаше в офиса часове, след като другите са си тръгнали, купуваше от супера някаква готова безвкусна храна и се затваряше вкъщи. Една вечер се изненада, че няма чисто бельо и всичките му ризи са мръсни. Трябваше да пусне пералнята, обаче не му беше ясно как точно става това. Огледа се като току-що събудил се човек: мивката и масата в кухнята бяха отрупани с неизмити чинии, по пода се гонеха сиви валма. Знаеше какво е редно да направи, но то беше толкова непривично, че се обади на дъщеря си и я помоли да дойде веднага.

Постепенно свикна да се грижи за себе си. Домакинстването убиваше част от времето му след работа, а после до късно гледаше телевизия. Заспиваше, обърнат към прозореца, за да не вижда празното място на жена си и разтворената книга на нощното й шкафче, до която събираха прах очилата й. През почивните дни ходеше при децата си, но нямаше какво толкова да си каже с тях - прекалено бяха заети с трудното си всекидневие и с порасналите му внуци. Същото беше и с приятелите: за разлика от него те имаха жени и беше излишно да ги занимава със себе си.

Пак пропуши след цели 15 години здравословен живот. Една събота реши да отиде в кварталната кръчма - отдавна не беше вечерял навън. Бе началото на лятото, приятно топло и той предпочете да седне в градината на заведението. На съседната маса имаше жена - точно под буйно разцъфтял розов храст. С вялата си кожа и безцветна коса тя беше недоразумение на фона на разточителната пищност, грейнала с цялата си кървава красота под лъчите на залязващото слънце. Пиеше бяло вино. Той отклони поглед, запуши и зачете съсредоточено менюто. Сепна го гласът й - питаше го дали ще й услужи с една цигара. Червилото й се беше изтрило, устните й бяха тънки и бледи, но още стояха грозно и нелепо контурите му, нанесени много извън тях. Даде й огънче и тогава видя очите й: излинели като цялата нея, бяха побрали самотата, която всеки миг щеше да заскимти, сякаш е сритано улично псе.

Беше с 22 години по-млада от него. Плоскогърда и слаба, тя го подлуди с неистовата си дива страст, която го върна в младежките му години. В леглото нямаше и помен от нейната невзрачност, превръщаше се в ненаситна хищница с кръвожаден святкащ поглед, който би подчинил всеки мъж. Толкова много секс и такъв секс не беше правил никога - тялото й нямаше забранени територии. Ожени се за нея неприлично рано: само пет месеца след овдовяването си. Децата му отказаха да се запознаят с мащехата си и казаха, че за тях той повече не съществува.

Тя искаше дете толкова силно, че той се предаде. Сигурно нямаше да доживее да го види пораснало; дядовците на съучениците му щяха да са по-млади от него, закъснелия баща; собствените му внуци вече щяха да станат родители… Но какво значение имаше всичко това пред възможността да направи щастлива жената, която обича? Любеха се всеки ден и скоро му се наложи да пие виагра.

На третия месец менструацията й не дойде, нито пък на следващия. Тя отказа да отиде на лекар - рано било, напусна работа и остана вкъщи. Той пазаруваше, чистеше и се научи да готви прилично. Разхождаха се бавно вечер, заобикаляха всяко камъче. Къщата започна да се пълни с бебешки дрешки: един ден жена му купуваше розови, на следващия - сини, - тъй като нямаше как да знаят дали бебето ще е момче, или момиче. Тя често повтаряше, че може да са и двете, защото в рода й имало близнаци. Минаха 5 месеца, коремът й не растеше и плодът не помръдваше, тогава тя се съгласи да я види специалист. Насочиха се към известен гинеколог. Оказа се все още млад мъж, който я прегледа и внимателно й обясни, че става дума не за бременност, а за климакс. Нищо не можело да се направи срещу присъдата на природата, яйчниците й вече не функционирали. Все пак теоретично можело да роди, макар и не дете със своите гени - ако й имплантират чужда оплодена яйцеклетка.

Животът им се преобърна: тя плачеше непрекъснато, наричаше го старец, който не е успял едно дете да й направи. Той се мъчеше да я успокои и същевременно осъзнаваше, че няма думи, които да й донесат утеха. Не искаше да я загуби, но студът помежду им се превръщаше в полярен. Тя излизаше сутрин и се прибираше след него - казваше, че ходи по интервюта за работа. Той продължаваше да е домакинята вкъщи, а в леглото напразно търсеше близостта й. Не го измъчваше толкова гладът за секс, колкото усещането, че извън него не им е останало нищо.

Напрежението между тях се отрази на работата му: младоците го гледаха първо със съчувствие, а после - с насмешка. Шефът го привика и му каза, че ако продължава да прави грешки, ще се принуди да го уволни.

Една вечер тя не се прибра. Мобилният й беше изключен. В девет часа той излезе и отиде в кварталната кръчма - пак беше лято, розите цъфтяха необуздано като по времето на запознанството им. Видя я отдалече - смееше се, без да го забележи, а срещу нея седеше мъж. Нямаше как да огледа лицето му, но беше плешив с неподстригани бели косми по набръчкания червен врат. Обърна се и си замина. Не знаеше защо постъпи така: дали от страх пред гнева й, или от срам, че е рогоносец?

Тя не се върна цялата нощ, нито включи телефона си. Сутринта той тръгна към офиса, без да е мигнал и минута. Вършеше всичко механично и безответно й звънеше на всеки половин час. Паниката замъгляваше съзнанието му, упрекваше се до сълзи, че снощи не я хвана за косите и не я отведе със себе си, че е такова мекотело. Ако онзи е извратеняк? Ако е убиец?

Докато отключваше вратата на апартамента, сърцето му бясно думкаше в слепоочията. Тя лежеше на спалнята с вдигнати над главата ръце и похъркваше. Миришеше остро на алкохол и тютюн. Късата й пола се беше вдигнала до ханша и разкриваше огромен морав оток от вътрешната страна на лявото бедро. Бялата й блуза беше измачкана и мръсна, под мишниците имаше грозни жълти петна. Зави я и легна до нея.

Навън притъмня, след няколко часа прозорците на отсрещния блок почерняха. Беше тихо, само някой закъснял автомобил избучаваше и после шумът заглъхваше. Мъжът не можеше да заспи. Предпазливо хвана ръката й, жена му изсумтя в съня си. Прилепи буза до дланта й - пръстите й бяха отпуснати и чужди като пипалата на мъртъв октопод.

Стана и отиде в кухнята. Наля си ракия и запали цигара. Виждаше предметите двойни - беше отвъд предела на силите си. Пак си легна, но сънят не идваше. И си спомни покойната. Би дал половината от оставащото му време, за да го погали ръката й.