ПЕСЕН

Павел Дуванлийски

ПЕСЕН

Ново слънце над Бетлеме
ето истече у ношно време.
Де, дружина, де станети!
Очи редом убарнети.
Де се й чудо то видело,
де се й слънце тей зачело,
в зимно време тей студено,
кога сичко све й запрено.
И на завет дома свито
лежи мирно и завито?
Ново слънце над Бетлеме
ето истече ношно време.


ГАДИНКА (ПТИЧЕ) КАНИ МОМИЧЕ -
РАНО ДА СТАНЕ, ВЕЧНО БОГУ ДА СЕ МОЛИ

Зазори се, слънце истече,
мене майка викна и рече:
Стани, синко, доста спава,
Богу слава птица дава.
Слава дава, Богу пейе,
защо у него се надейе,
се надейе да я храни,
от моймола да я брани.
Зазори се, слънце истече,
мене майка пак ми рече:
Тебе, синко, птица буди,
макар нема, тей те суди.
Тебе буди, тебе вика,
божйа лика и прилика.
Кога свири и провлаче,
да ти дума тей закаче:
Слънце истече от истока
и ас от този връх висока
Богу пея, Бога слава,
тебе буда, ни остава.
Що ме будиш, бела птице?
Стой да умия мойе лице
и ас ща тебе другар стана,
вечно Богу да се клана.