Юлиус Ленко (Julius Lenko, 10.12.1914 - 18.01.2000) е словашки поет и преводач. Роден в Хибие. Завършва словашки и немски език във Факултета по философия на университета „Комениус” (1939). Преподавател по словашки и немски език, работи като гимназиален учител, по-късно - в Комитета за образование и култура в Братислава (1957-1960), и като редактор в издателство „Татран” (1960-1977). Първите му книги са свързани със сюрреализма - „В нас и вън от нас” (1941), „Планина на безнадеждността” (1946), „Звезди на жестокостта” (1947). Следващите му книги са реалистични - „Възпоменателно стихотворение” (1948), „Плодороден камък” (1951), „Залпът на бойците” (1952), „Епоха” (1953), „Към земята се навеждам” (1957), „От твоята маса” (1962), „Обятие” (1970), „Тържествената лента” (1974) и др. Превежда Хьолдерлин, Гьоте, Шилер, Новалис, Брехт, Хайне, Хесе, Рилке, Пушкин, Некрасов, Колцов, Крилов, Лафонтен и др. Умира в Братислава.

Публикации:

Поезия:

ТИХО/ превод: Пенчо Симов/ брой 47 януари 2013