Олга Дормина

превод: Спаска Гацева

ВТУРНАТИ В ТАЙНСТВОТО ВЕЧНО

Втурнати в тайнството вечно -
пред изгрева коленичим.
Нека този ден летен
вечност да го закичи.

От скуката си безкрайна
да скочим безстрашно в мечтата,
приятел нека ни бъде
ефирът, обречен на красотата.

За битките утре ще спорим -
пътят към тях ще почака.
Далечни крила да разтворим
внезапно, загърбили мрака.

Смогнем ли, нашите мисли
утринно чудо ще сбъднат,
потърсили новия смисъл
безкрайност самите да бъдем.

Втурнати в тайнството вечно
на изгрева нека му кажем,
че този миг светло вълшебство
без граници ще го пазим.

ОТ БИТИЕТО ДЕН

Спри, мигновение любов!
Погледай, две сърца сияят.
Искрата ражда благодат.
С мъдреца, възхитен и благ,
стрелите на Амур играят.

Печален миг, постой и с мен!
Венчан със помисли печални,
ти придобиваш странен смисъл.
Несбъднатост краде мечта,
но усмирява злата мисъл.

От битието мой си ден,
ценя те - дълъг или кратък,
щастлив, раняващ, наранен -
за мене ти си отреден,
подарък от съдбата.

БЕЗКОНЕЧНОСТ

До гривата ти, безконечност,
в небето ще пристигна, знам,
да моля - от земята тленна
безгрижното да дойде там.

Задълго не, за мигновение
невидима да стана и,
опиянена от вълнение,
прекрасен сън да се яви.

Там, на върха на мирозданието,
без граници и суета,
че няма слава и признания,
а само чиста светлина.

Пронизващ лъч от тъмнината
вселенска - че ми е око,
и стихват страстите ни в святост,
там, в звездното хоро.

Душа, свободна от вълнения,
ще срещне другата душа,
без страхове и без съмнения,
без думи - да се утешат.