СТИХОТВОРЕНИЯ

Николай Катранов

1.

Из твои очи сълза ся точи
    как сладък мед,
и са облели образи бели
    как с дробен лед.
А из клепачи лъщят гледачи
    как в нощ звезди,
и ми серцето как в слънце в лето
    горят с зари;
рачи да капне, преди да пламне
    мое серце,
една сълзица като росица
    на мой лице.

2.

Ах, ичимикът ти ми видиш,
    на клепачът що изникна,
кога вчера от прозорцът ти ми смигна!
    Ал не знаеш ми на серцето
как дълбока люта рана
    от твой поглед ядовити
ох, навинаги остана.

3.

Нима ти тръгна веч от мене?
    Наистина л’та загубих аз?
Ечи в уши ми научени
    йощ сяка дума, секи глас.
Как пътник сутрин глед издига
    напразно в чистото небе,
ако над него чучулига
    у въздух скрита син пее -
така разглежда с сърце тесно
    мой глед и в дол, и в бор, и в сад.
Теб викат сички мои песни -
    върни ся, либе, пак назад!


„Цариградски вестник”, г. ІІІ, 1853, бр. 123