Николай Катранов

Николай Димитров Катранов, български поет, фолклорист, преводач, революционер, е роден в град Свищов през 1829 г. в семейството на състоятелния търговец Димитър Катранов и Паунка Катранова - леля на живописеца Николай Павлович и братовчедка на Драган Цанков. Учи най-напред в светското училище на Христаки Павлович Дупничанина в родния си град, после във ІІ киевска гимназия (1846-1849). Продължава образованието си като стипендиант на търговеца-меценат Иван Денкоглу в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1849), където се сближава със славянофилите. Прототип на Инсаров от романа на Тургенев „В навечерието” (1860). След завръщането си в България работи като учител, изнася лекции, редактира сборници с народни песни. Лекува се от туберкулоза във Виена (Австрия) и от 1853 г. - във Венеция (Италия), където умира вследствие на простуда на 05.05. 1853 г. Погребан в православната църква „Св. Георги” във Венеция. Посмъртно излизат три стихотворения във в. „Цариградски вестник” (1853). Сбирката му от хайдушки народни песни е публикувана от руския славист Петър Безсонов в сборника „Болгарские народние песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар” (1855). Превежда „Абидонска невяста” от Байрон (1850), песента на „Миньон” от „Вилхелм Майстер” от Гьоте (1853), стихове от Шилер, Ян Колар. В негова памет Сава Филаретов пише стихотворение, отпечатано в „Месяцослов на блъгарската книжнина” (1859).


Публикации:


Поезия:

СТИХОТВОРЕНИЯ/ брой 47 януари 2013