ПОМЕН ЗА ДЕБЕЛЯНОВ
Преди известно време се навършиха 25 години от смъртта на големия наш поет Димчо Дебелянов. Тая годишнина мина незабелязано, както въобще у нас се празнуват паметни големи неща.
Името на Дебелянов е свързано с оная редица наши поети, които напразно търсиха в живота една красива цел и след като изпяха най-дълбоките и най-безнадеждните си песни, останаха в сърцата на тия, които дойдоха след тях.
И наистина, вече 25 години българската поезия живее без тъжния образ на Димчо, но неговите стихове са проникнали дълбоко в нея, те се повтарят от много сърца.
Надали има по-трагична участ от тази на тоя толкова рано загинал наш поет. Всяка негова песен беше къс от изранената му душа, една съкровена изповед, един вик за помощ.
Той беше роден да донесе на хората утеха и красота, а сам намери в пътя си само горчивина и разочарования.
Поезията на Димчо Дебелянов беше изразителка на страшното раздвоение между действителността и идеала, което беше надвиснало над поколенията преди войните, както висне и сега.
Едно страшно раздвоение, което роди прокълнатите поети, което роди Яворов, което откърми всички непримирими и безутешни духове в световната поезия.
в. „Дъга”, бр. 387, 1941
