Борис Башилов

Борис Башилов (псевдоним на Борис Платонович Юркевич) (1908 - 2.01.1970), руски писател, историк на масонството, философ и общественик, е роден в град Златоуст, Челябинска област. Син на директор в учителската семинария, статски генерал, умрял от глад по време на революцията. Един от родоначалниците на рода му по бащина линия е близък помощник на киевския митрополит Петър Могила, първи професор по философия в Киевската академия. Дядо му по майчина линия А. А. Башилов, чиято фамилия взема, е флигеладютант на император Павел I. Пише от 16-годишна възраст, два пъти е награждаван за свои разкази. През 1929 г. участва в преброяването на населението на северните покрайнини на Русия. През 1930 г. е специален кореспондент на сп. «Вокруг света» и архангелската «Правда Севера» на парахода «Седов». В началото на 30-те г. под псевдонима Борис Норд публикува три книги за пътешествията си в северна Русия «17 000 000 кучешки крачки. Книга за агитпробега от Свердловск до Москва», «Ледове и хора», «Флейта на бодростта». Книгите имат голям успех. Жени се за Лидия Анатолиевна Шелест, поетеса и журналистка, от която има две деца - син и дъщеря. В предвоенните години живее в Курск, препитавайки се с временни дейности. Участва във Великата Отечествена война, пленен заедно с частта си през октомври 1941 г. Прекарва почти 3 месеца - до декември 1941 г. в нацистки лагер до Смоленск. Извеестно време служи в бригадата на Камински. Получава званието капитан от РОА. Въпреки принудителната си работа ненавижда хитлеристкия антируски режим. След разгрома на хитлеристка Германия дълго време е в американски лагер. През 1946 г. членува в НТС и е секретар на издателство «Посев». През втората половина на 40-те г. в Мюнхен завършва романа си «Младостта на руския Колумб» започнат преди войната, и книгата «В непознати морета и земи » (Историческа повест от XVII век). В Германия излиза повестта му «Необикновеният живот и приключения на Аристарх Орлов». От края на 40-те г. се изявява като последователен православен монархист - през 1948 г. скъсва с НТС и се преселва в Буенос Айрес, Аржентина, под името Михаил Алексеевич Тамарцев. В Аржентина сътрудничи на вестника на Иван Солоневич «Наша страна». В началото на 50-те г. съставя политическия справочник «Монархия, република, диктатура». Купува в Буенос Айрес стара къща на брега на морето, която превръща в хотел-пансионат за самотни руснаци. С доходите от този пансион живее и издава книгите си. В началото на 50-те г. се жени за Людмила Николаевна Чудинова, дъщеря на полковник от царската армия, живяла преди пристигането си в Аржентина в Югославия и Германия, тя става негова «вярна и любяща жена» до края на живота му и го надживява с малко. Нямат деца. Издава книгите: «Пламък в снеговете: митове за руската душа и руския характер» (1950; 2008), «Записки на избягалия от «неистинския» социализъм» (1951), «Митът за руския «свръхимпериализъм»», «Незаслужена слава (Мисли на вътрешния емигрант за антинационалната роля на интелигенцията)», «Десни и леви, близки и далечни (Идейни основи на десния и ляв мироглед)», «Унтерменши, морлоци или руснаци (Наблюдения на вътрешния емигрант)» (1953) и други. Главният му труд е «История на руското масонство» в девет тома, публикувана през 1950-60-те г. и преиздадена в Русия през 1992-1995 г. Опирайки се на сериозни исторически материали от XVII-XX в., Башилов показва «свободните зидари» като страшна антинационална сила, стремяща се да погуби и разчлени Русия. От Петър I управляващата класа и интелигенцията попадат според писателя под влияние на масонската идеология и подготовят антируската революция. Башилов разглежда масонството не просто като западническа организация, а като идеологическо оръжие, насочено срещу Русия. За честните си позиции е нападнат и зверски пребит в началото на 60-те г. Съдейства за излизането на книги за руската монархия (трудове на Л. А. Тихомиров и Н. П. Казаков) и книги за убийството на царското семейство (трудовете на Н. А. Соколов и М. К. Дитерихс). Сътрудничи на патриотичните руски издания «Знаме на Русия», «Жар Птица», «Владимирски вестител». Създава свое издателство «Рус». През 1950-те години активно участва в работата на Руския Имперски Съюз-Орден (началник Н. И. Сахновски). Издава алманаха «Минало и бъдеще» (излизат десет броя). През 1970-те г, малко преди смъртта си, Башилов продава хотелчето си-пансионат, за да издаде пълните си събрани съчинения. Но парите не достигат. Някой го посъветвал да вложи всичките си пари в «много печелившата фирма» «Билдинг корпорейшън», обещаваща на клиентите си 27% печалба. За да издаде книгите си, писателят решава да рискува. Но скоро фирмата фалира и ръководителите й бягат с останалите пари на вносителите. За Башилов това е крах на надеждите му да издаде книгите си и преди всичко многотомното си изследване «Руският мироглед». Когато писателят научава новината, е сам, получава удар и известно време лежи в безпомощност сам. Когато викат лекар, вече е късно. Умира на 02.01.1970 г. в Буенос Айрес, Аржентина. Погребан в гробището Сан Мартино.


Публикации:


За Борис Башилов:

БОРИС БАШИЛОВ/ автор: Михаил Смолин/ брой 30 юни 2011