Светла Караянева

ГРАДИНА ЗА ПТИЦИ

Сред птиците в градината библейска
дърветата отрупани не брах.
И мамеше змията с чародейства,
но ябълка да взема не посмях.

Долитаха скорци, врабчета, врани,
в черешите пируваха безспир.
Сърцето ми, черешка накълвана,
се молеше във своя манастир.

Пчели и ангели, и пеперуди
опрашваха зеления всемир.
А охлюви в дъждовната възбуда
листа бродираха надлъж и шир.

И ето, есента дойде на пръсти,
овошките обра, цветята скри.
Хвъркатите - заякнали, чевръсти,
се върнаха в далечните гори.

В гнездата си и зимата възможна
отнесоха дори и моя грях.
Нахраних птиците. Кажи ми, Боже,
напразно ли на този свят живях?

СРОДНИ ДУМИ

Преход - видимо безкраен,
уж демократичен.
Де ще му излезе краят,
никой не предрича.

Проход - като път през Шипка.
Кървав и епичен.
Орди диви ни притискат
в бой негероичен.

Приход - жалък като залък,
в гърлото заседнал.
Жив ли си, народе малък,
или не прогледна?

СТАРЧЕСКИ ДОМ

Като детска градина,
само че с обратен знак.
Тук се отучваш
да играеш,
да говориш,
да ходиш,
да мислиш.
Черната количка
с големи колела.
Лекарят,
който не обича старци.
Жестоките ръце
те изтласкват обратно
в голямата утроба.

УЛИЦА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

           И днес аз бродя в този скърбен град

Малка пресечка
на Капитан Райчо,
между булевардния грохот
на Цар Борис ІІІ и
безкрайния гений на Леонардо.
С кооперации
върху едноетажното минало.
И все още има
(в центъра на Пловдив)
тревясали и заключени дворове.
С къщи на охлюви,
които тръгват в дъжда.
Тогава
поетът излиза от пазвите на нощта.
Стига до №29 и се опитва
да пресече.
Бездомната тишина
се взривява.

ПОЧИТ КЪМ КОНСТАНТИНОС КАВАФИС

И пътят лъкатуши все нататък.
Къде? Не се опитвам да гадая.
Прозрението още е в зачатък,
но чувствата неистово витаят.

И хорът на зелените върхари
издига сетивата ми нагоре.
Небесният прозорец се отваря
и висшата хармония говори.

„Да бъде дълъг пътят пожелай си!
Итаките да разбереш що значат.”
Да се завърнеш след години двайсет
и някой предано да те очаква.

Пристанища, познания, сирени
и много сладострастни аромати.
На острова минутите са спрени,
женихите вилнеят из палата.

Но ти се връщаш и това е точка
на дълго изречение за време.
Заякнала в годините отсрочка,
десницата лъка стаен ще вземе.

Летящата стрела ще стене в мрака,
ще търси, сляпа, своята мишена.
И ще познаеш бедната Итака
в мига, когато бъде устрелена.