Найден Йованович

Хаджи Найден Йованович (Йоанович), български възрожденец, учител, книгоиздател, първият български книгоиздател и пътуващ книжар, е роден около 1805 г. в село Юнаците (тогава Хаджилий), Пазарджишко. След смъртта на родителите си се преселва в Пазарджик. Учи в българско килийно училище при вуйчо си владишкия наместник епископ Дионисий Агатоникийски (неизв. - 1827), чийто ученик и последовател става. Сам се определя като „ревнител болгарского просвещения, учителя и книгопродавец по всея Словено-Болгария.” Учител е в Пазарджик (до 1834), Батак (1835-1838), където през 1835 година открива общоселското училище „Св. Св. Кирил и Методий”. Хаджия (1840). В продължение на близо 20 г., от 1840 г. нататък, (според други данни - 1843-1855) издава и преиздава на български език повече от 35 книги с богословско, светско и медицинско съдържание - часослови, молитвеници, буквари, песнопойки, лекарственици, съновници, жития; отпечатва и разпространява и едни от първите литографии у нас, с образите на исторически личности - българските царе Иван Шишман и Иван Владимир, просветителите Кирил и Методий, и Александър Македонски. Основната му издателска база е в Белград. Пътешества из всички български земи - пеша или на кон, с дисаги пълни с народополезни книжки - скита от село на село, от град на град, обикаля събори, панаири, училища, манастири и предлага изданията си на учители и свещеници, на ученици и будни младежи. За да събуди интерес към родната книга, устройва и публични четения. Пътува из Сърбия, Румъния, Русия, Атон. Поддържа със свои средства да се учат в Белград няколко момчета. Автор и издател на: „Книга, нарицаемая святче или календар вечний” (1843, 1853), „Буквар или началное учение с различни поучения за болгарските чада и за секиму человеку” (1846, 1851), „Краткое тълкование на божествения храм” (1846); „Священная история церковна от вехтиет и новиет завет” (1846), „Жите на святаго и славнаго великомученика Димитри Миротчца” (1846), „Чистописание за българските юноши” (1848, 1851), „Псалтир” (1850), „Календар за лето 1852″ (1851), „Нови български песни” (1851), „Наставник и ученик” (1852), „Басни Езопови” (1852) ,„Пространний христианский катехизис” (1852), „Кратка богословия с въпроси и ответа за нашята православна вяра, нужни всякому православному христианину” (1853) „Календар за лето 1853″ (1853), „Високи умни хитрости Бертолдови” (1853), „Есопа фригийскаго баснотварца басни или приказки” (1854), „Философъско поучение” (1854) и др. Йованович е в близка връзка с Г. С. Раковски, на когото през 1856 г. дава ръкописа на „История вкратце о болгарословенском народе”. Умира ослепял и почти забравен от сънародниците си на 22.03.1859 г. в Белград..


Публикации:


Поезия:

ОТЕЧЕСТВО/ брой 47 януари 2013