УТЕХА
УТЕХА
Миналите болки
погреби с усмивка,
радостите бъдни
с обич посрещни.
И не искай много -
дишай със надежда,
че ще се изпълнят
твоите мечти.
Ти си тъй богата
с твойта свежа младост.
Друго не ти трябва,
тя е дар свещен.
Забрави бедите,
болките и злото.
Вярвай, че добър е
утрешният ден.
1988 г.
САМОЛЕТ В НОЩТА
Самолетен рев нощта поряза.
Прокърви ранената й плът.
Притаен във хладната й пазва
потрепера изведнъж градът.
Черна нощна птица с черен крясък
литна, предвещавайки беда.
А небето глътна своя блясък
и полегна мъртво над града.
1989 г.
СНИМКАТА
Попригладихме коси. Усмивки!…
Щракна за секунда апарата.
Дали сме излезли по-красиви?
Тази малка снимка запечата
смешния ни опит да прикрием
истинските си лица човешки.
Със пригладени коси. С усмивки.
1989 г.
ЮЛИ
Рошав и припрян, и златокъдър,
юнски ден последен си отива -
в мъдростта си толкова наивен
и във своята наивност мъдър.
В пъстрата си раница понесъл
школските неволи и проблеми,
тръгва си. Настъпва златно време -
времето на юли месец весел.
Месецът на смехове и страсти,
месецът, във който няма скука,
скътал като в мидена черупка
ученическото кратко щастие.
1989 г.
МАМА
В дните ми на строги равносметки
щастието често е измама.
Аз тъгувам като птиче в клетка -
осъзнавам как ми липсва мама.
Неуверено света разкривам,
плаха като мартенско кокиче.
С мисълта за мама все заспивам
и усещам колко я обичам.
А когато сутрин се събуждам
и небето, свъсено, тъмнее,
чувствам мама колко ми е нужна -
с длани и с усмивка да ме сгрее.
1989 г.
