УТЕХА

Мая Петкова

УТЕХА

Миналите болки
погреби с усмивка,
радостите бъдни
с обич посрещни.

И не искай много -
дишай със надежда,
че ще се изпълнят
твоите мечти.

Ти си тъй богата
с твойта свежа младост.
Друго не ти трябва,
тя е дар свещен.

Забрави бедите,
болките и злото.
Вярвай, че добър е
утрешният ден.

1988 г.


САМОЛЕТ В НОЩТА

Самолетен рев нощта поряза.
Прокърви ранената й плът.
Притаен във хладната й пазва
потрепера изведнъж градът.

Черна нощна птица с черен крясък
литна, предвещавайки беда.
А небето глътна своя блясък
и полегна мъртво над града.

1989 г.


СНИМКАТА

Попригладихме коси. Усмивки!…
Щракна за секунда апарата.
Дали сме излезли по-красиви?
Тази малка снимка запечата
смешния ни опит да прикрием
истинските си лица човешки.
Със пригладени коси. С усмивки.

1989 г.


ЮЛИ

Рошав и припрян, и златокъдър,
юнски ден последен си отива -
в мъдростта си толкова наивен
и във своята наивност мъдър.

В пъстрата си раница понесъл
школските неволи и проблеми,
тръгва си. Настъпва златно време -
времето на юли месец весел.

Месецът на смехове и страсти,
месецът, във който няма скука,
скътал като в мидена черупка
ученическото кратко щастие.

1989 г.


МАМА

В дните ми на строги равносметки
щастието често е измама.
Аз тъгувам като птиче в клетка -
осъзнавам как ми липсва мама.

Неуверено света разкривам,
плаха като мартенско кокиче.
С мисълта за мама все заспивам
и усещам колко я обичам.

А когато сутрин се събуждам
и небето, свъсено, тъмнее,
чувствам мама колко ми е нужна -
с длани и с усмивка да ме сгрее.

1989 г.