ПОХВАЛА НА ДРЕВНИТЕ БОЛГАРЕ И НА ОТЕЧЕСТВОТО ИМ

Христодул Сичан-Николов

България славна, слава приимаше,
      в старите времена чести добиваше
от сичките царства, мали и велики,
      които славеха нейните прилики.
Придобиха име старите й чеда
      славяно-болгаре, заради победа.
Гдето победеха, руце повдигаха,
      слава Богу Марсу сичките викаха.
Нашите прадеди бяха поклонници
      на много богов и тепли служебници.
Но великий Диа (1) като един баща,
      на сичките бози (2) така им отвеща:
„Чада мои мили, бози и богини,
      нещо съм намислил от многу години,
тая моя мисъл ще да я направа
      доле на землята, за да я оправа.
Сичките царщини ще да ви разделя,
      кому где прилича, ще да му отделя.”
Диа, бог небесний, това като рече,
      скоро го направи, как що се обрече,
раздели местата, кому где прилича,
      вечно да го има и да го обича.
Диа, бог великий, често прегледува,
      Тракия с Месиа (3) така отредува:
они да се дадат богу юначкому,
      Марсу стреличнику, на бой неситому,
защото людете, що се раждат тамо,
      наред са юнаци от местото тамо.
На бой, кога идат, тулумбеци бият,
      с песни и сос игри душманете трият;
Марс им невидимо и тайно помага,
      дерзост и мужество на сердце полага.
Они течат на бой каквото на сватба,
      но то придобиха се от свише дарба.
Сичкото им дело на левско прилича,
      зато направиха в нищо да различа,
но да показва царскио им печат -
      лев с корона венчан и тича как крилат.
Той вечно да явя болгарската сила,
      левски и мужески вразите си била.
Тебе, Боже, слава и промисли твоей
      Болгария дава от совести своей.
Защо си прославил старите й чеда
      на небо и земли секий да ги гледа.
На сите славяне зарождението
      от Россия виси и множението,
они се простреха по сичка Европа
      и след многу години светского потопа.
Старото си име не го изгубиха,
      но вкупе сос него собственни добиха
имена от многу и разни причини,
      до дванаесет са, какво ми се чини.
Сички мужественни и великодушни,
      знаят ги, защо с’ и самите бездушни,
но най-преклонени къде добри дела.
      На нашите бащи вишнята (4) е дала
промисъл Божия, коя е избрала
      них начинатели на добро е дала
понеже они са най-напред прияли
      християнска вяра и са показали
пут и на родо си, за да се остават
      от таквия бози, които се прават.
Като изтребиха многобожието,
      начеха да искат просвещението,
за да го воведат по своите места.
      Мусите (5) викнаха от нихните уста,
на славянский язик букви сочиниха,
      книги преведоха, школи соградиха,
на земли безсмертна слава оставиха,
      от Бога нетленни венци придобиха.

—————————–

Бележки:

1. Зевс
2. богове
3. Мизия
4. върховната, висшата
5. музите


„Месецослов или календар вечний”, 1840