Винцент Дунин-Марцинкевич
Винцент Дунин-Марцинкевич (Вінцэнт Дунін-Марцінкевіч), беларуски писател и драматург, класик на беларуската литература, един от основателите на беларуския национален театър, е роден на 4.02.1808 г. в чифлика на Панюшкович, Бобруйска околия, Минска губерния, Централна Белорусия, в семейство на дребен дворянин-арендатор. Завършва средно образование в Бобруйск, две години е студент по медицина във Виленския университет (по други данни Петербургския университет). Работи като чиновник в различни учреждения в град Минск. През 1860-те г. купува имение в село Люцинка, Минска околия, Минска губерния, където умира на 56 г. на 21.12. (по други данни 29.12.) 1884 г. Пише на полски и беларуски. Главната му тема е селото. Първото му печатно произведение е „Селска идилия. Опера в два акта” (Вилно, 1846). Класическото му произведение е водевилът „Пинска шляхта” (1866, публикуван 1918). Автор на комедията-опера „Селянка” (1846), комедията „Сватовство” (1870, публикувана 1918), поемите „Гапон” (1854), „Купала” (1855) и др. В Минск излизат поетичните му сборници „Вечерници” и „Очарованият” (1855). Превежда поемата на Адам Мицкевич „Пан Тадеуш” (1859). В творчеството си еволюира от дворянския либерализъм и сантиментализъм към реализма и социалния критицизъм. През 40-те и 50-те г. на 19 век е в центъра на беларуския литературен живот.
Публикации:
За Винцент Дунин-Марцинкевич:
