Валентин Сидоров

превод: Йордан Янков

***

Благодаря ти, сняг, че ти
пристигаш тук съвсем навреме.
И като бисер чист трептиш
по дланите ми уморени.

Благодаря ти, хубав сняг,
че в мен доверието връщаш:
че голите дървета пак
с покой и тишина обгръщаш.

Благодаря ти, че край мен
шейни и детски смях повеждаш -
въздъхва трудният ми ден
под синьо-бялата ти нежност.

Привикват моите очи
със белотата ти беззвучна…
Благодаря ти, че мълчиш -
и на мълчание ме учиш.