СТИХИИ

Георги Шейтанов

ВЯТЪРЪТ

Ти пак застана сам пред моя праг -
навън в нощта.
Плачът на твойта самота
разкъсва ми сърцето
и бледно е лицето ми
от твойте вопли.
О, тебе никой не затопли -
измъчена стихия, през нощта:
ти, сляп титан, без слънце и без зрак.


МОРЕТО

Море - приятел; люлка ти на ветровете,
вечен бунт от огън и от пяна
яростна, пламтяща, разлюляна
като мълния над световете.
На твоя бряг очаквам аз зората,
ведно със бурния ти рев понесен:
в душата си аз нося твойта дива песен
и вечния ти зов към небесата.


НА БАЩА МИ

Пред гроба ти далечен
челото си навеждам в няма мъка
и плача в час на гордост и беда
над участта на роба: -
теб жалби по прокудени чада
доведоха до гроба.


АЗ ЧАКАМ

Вериги в нощта коваха нищи духом
с закана злобна срещу мен
и налетяха те яростно и вкупом,
но аз останах несломен.
Затуй, че вярвах в бъдеща зорница
и лижех раната с език,
а страдна участ в стоманена десница
развявах като пряпорец велик.
И днес аз страдам, гнетен от сиво време: -
замлъкна бойната тръба -
че съм метежен син на робско племе,
аз чакам бъдеща борба.

Декември, 1923