Георги Шейтанов

Георги Василев Шейтанов (14.02. 1896, град Ямбол - 27.05.1925, край гара Белово, Пловдивско) е български журналист, публицист, поет и революционер. Анархист и противник на капитализма. Учи гимназия в родния си град, но е изключен заради опита му през август 1913 г. да запали ямболския окръжен съд и минава в нелегалност. През 1913 г. -1914 г. като нелегален пребивава във Франция. Затворен след връщането си в България в затворите на Пловдив и София. Бяга в Русия (1918), включва се в революцията, същата година се връща в родината. Участник в Транспортната стачка от 1919 г. През юли 1920 г. е заловен и затворен в затвора в Сливен, бяга след 2 месеца. Участва в редактирането на в. „Работническа мисъл” (1919-1920), „Бунт” (1920), „Протест”, „Свободно общество”, „Анархист”, „Комуна”. Сътрудничи на издаваното от Гео Милев списание „Пламък” (1924-1925). През 1923 -1924 г. участва в Килифаревската чета, сражава се с полицията. Участва в убийството на профeсор Никола Милев - редактор на в. „Слово” (25.02. 1925). През 1925 г. е воевода на политическа чета в Търновския край. На 26.05. 1925 г. Шейтанов и четникът Мариола Сиракова са арестувани край новозагорските села Коньово и Младово, откарани в Нова Загора, откъдето по-късно заедно с други задържани под предлог, че ги карат в София, за да бъдат съдени, са отведени в местността „Гайтановец” в околностите на гара Белово (Пловдивско) и екзекутирани на 02.06. 1925 г. Според друга версия е закаран и убит в Горна Джумая (Благоевград) от хора на Ванчо Михайлов и Военната лига и заровен в Горноджумайско. В по-ново време са издадени „Георги Шейтанов. Биографично-библиографски материали” (1967), „Анархизмът като философия и дело” (1994), „Георги Шейтанов - целунат от смъртта” (2009).


Публикации:


Поезия:

СТИХИИ/ брой 47 януари 2013