РАЗДЯЛА

Арсени Йовков

РАЗДЯЛА

Тъжовна есен шъта из гората,
окапват бавно жълтите листа.
Ох, тука бе, многострадални братя,
когато ни завари пролетта.

Честито време! С огън във душата
лишенията лесно се търпят…
Ний бодри бяхме, че идея свята
огряваше ни трънения път.

Честито време! Пролетта настала
възторжено празнувахме я ний -
във нашата дружина бе ни сбрала
неволята от четири страни.

Когато се разлистваше гората,
ох, тука бе - във тоя край любим.
И днес ни пак завари тук съдбата
за своя край печален да тъжим.

Злокобен час за всички ни удари,
листа, мечти повехнаха пред нас.
А де са днеска старите другари
във тоя неприветен тъжен час?

Почиват те в долината позната -
и ний ще се разпръснеме без път.
Злорадна е на робите съдбата,
за първи път сълзите ни текат…

Унила есен шъта из гората,
листата жълти шушнат за смъртта.
Ох, тука бе, многострадални братя,
когато ни завари пролетта.


ЗИМА

Мъгли падат над букаци,
сред тях гасне димен пън.
Окол спружени юнаци
морно будят се от сън.

Де ще идат?… Що да видят?
Вихър леден е завил;
стон хайдушки, ледни пушки
студ е зимен вкоченил.

Свирят хали, виелици,
леден - цели небосклон…
Де несретни мъченици
ще закретат за подслон?

Вежди свиха… но те тука
пак подеха път из лес…
Ех, една ли несполука
те са срещали до днес!

1903