БАСНЯ
Вйеднаж магарето облече ся
в асланска кожа и повлече ся
да плаши человецити в полето.
- Сега съм аз висок и преголям,
сега съм аз същий като аслан:
Така говоряше си магарето
и пусти ся да тича по полето.
След малко види нашийт аслан
овци пасат, при тях йедин чобан,
на друго място там седи чобанска
челяд от синове и дъщери.
Като видяха кожата асланска,
поченаха да бягат на йедно -
само чобанът наш не ще да бяга!
Пред нйего светят в аршин уши,
и той позна асланът по ушити.
Дръпва тозгизи той едно дръво,
почена да го чеши по плещите;
магарето без кожа ся истяга
и на земята без живот си ляга.
сп. „Български книжици”, г. І, 1858 г., ч. ІІ, кн. 9.
