Площадът, който всъщност е агора

ИВАН НИКОЛОВ

ИЗ ПОСЛЕДНИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ /1990/

***

Площадът, който всъщност е агора,
си има свой живот и свой морал;
създаден за присъствие на хора,
най-сетне до един ги е събрал.

Те не жадуват мъст или разплата,
а преживяват своя звезден миг
между езика грапав на плаката
и делничния приземен език.

И покрай всички други изненади,
пронизал ни с пророчески очи,
все някой трубадур ще се обади
и самодеен стих ще прозвучи.

Несъвършени песни на протеста,
не съм единствен, който е открил,
че в тях все пак преобладава жеста
и не достига грижата за стил.

Това не бива, впрочем, да ни плаши,
нали в плавилнята на своя труд
довчера сме ги имали за наши
и още носим сладкия им смут?

И ако свян и съвест ни обземе,
умът едва ли ще се примири:
Да бяхме ги написали навреме,
навярно щяха да са по-добри!…


***

В пространството, което ни обзема,
светът изглежда помъдрял и тих:
нещата се оголиха до схема
и смисъла им изтъня до щрих.

И в близка и далечна перспектива
на есента, в прозрачната й глъб,
окото изненадано открива,
че всичко има впадинка и зъб.

Червени, рижи, огнено-златисти,
пробляскват, завъртени в утринта,
черничеви и ясенови листи –
зъбчати колелца на есента.

Ако това е творческата мъка,
в която влагат разум и сърце,
усещам как и в мен самия цъка
едно такова кръгло колелце.


АЛЧНОСТ

Ако някой в нещо ни изпитва,
нека бъде придирчив и строг –
всеки има своята молитва,
своя неизречен монолог.

Затова не съумях да скрия
алчността си – цяла и докрай:
- Малко хляб и повечко хартия,
боже на поетите, ми дай.

Ти, комуто цял живот се моля,
който ме избра по своя воля
и немилосърдно ме прокле,
дай ми ученически тетрадки,
листове карирани и гладки,
книги с незапълнено поле!

И тогава ще въздъхна скришом
пред самия праг на старостта:
- Все едно, не можем да изпишем
всичката хартия на света!


ЗАКЛИНАНИЕ

Иде време да отместим с лакът
листа върху своето бюро:
стиховете могат да почакат,
бързайте да правите добро!

Ако в личните ни сметки има
недоизразходвано перо,
грешката е още поправима:
бързайте да правите добро!