ОТЕЧЕСТВО

Иван Богоров

О, аз безщастливо и много окаянно!
От любородство и от мисли аз пиянно.
Какво да правя аз само? Какво да стора?
Когато немам пет барим достойни хора,
които да ме пожалеят с любородство,
да ме избават от таз темнота и робство.
Къде си ти, любов? Защо ме ти остави?
О, мое согласие? Защо ме ти забрави?
Защо у нас любезни сами не си додат,
ами по планини и пустини ходат?
Елате да се соберем сега, о, мили!
И да покажем както прежде сме ние били,
пак както финикс ми да се породим
и от невежеството да се освободим.
В таквизи работи се всите согласяват,
а пък когато требова помощ, хич не дават.
Ако тази скъпост (1) още много ви държите,
во веки ви не щете да се просветите.

—————————–

скъпост - скъперничество.


„Месецослов или календар вечний”, 1842