Иван Богоров
Иван Андреев Богоров, български възрожденски деец, е роден през 1820 г. в Карлово, където завършва основното си образование. Учи в училището на патриаршията в Куручешме, Истанбул, после в Ришельовската гимназия в Одеса (1840-1843), следва химия в Лайпциг (1845-1847; там издава първия български вестник „Българский орел”, 1846-1847) и Париж, където завършва медицина (1855-1858). Учител в Стара Загора (1844) и Шумен (1852-1853), лекар в Пловдив и др. Издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия” (Пловдив), вестник „Народност (Букурещ), „Цариградски вестник” (1848-1851). Изявява се като фолклорист, преводач, учител, издател, журналист и радетел за чист български език. Автор на „Български народни песни и пословици” (1842); „Лики на Болгарските царье Йоанна Асеня и Йоанна Шишмана и Болгарский лев” (1841-1844); „Математическа география” (1842); „Всеобща география за децата” (1843); „Първичка българска граматика” (1844); „Основа заради направа на една фабрика” (1863); „Различни познания за ученици” (1865); „Няколко дена разходка по българските места” (1868); „Български речник с тълкувания и примери” (1871), „Книговище за прочитане” (1874-1875); „Чисто-българска наковалня за сладкодумство” (1879); „Бранилник за българския език и за народна облага” (1880); „Живота ми, описан от мене” (1887) и мн. др. Почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). Съставител на първият френско-български (1869) и българско-френски речник (1871). Умира на 01.11.1892 г. в София.
Публикации:
Поезия:
