ЗА ПАЛМОВОТО МАСЛО И ПЕНСИОНЕРИТЕ

ст. н.с. Румен Воденичаров

Дълги години се занимавах  с анализ на лекарства и козметика. Веднъж една изискана дама ме замоли да изпитам с моите методи  закупен от нея препарат за премахване на  бръчки. Какво беше учудването й, когато и казах, че горе долу същия продукт може да намери в близкия магазин за бои и лакове. Вносното козметично чудо се оказа нещо доста близко до ленен безир, а именно растително масло съдържащо полиненаситената линоленова киселина. Такива мазнини с по няколко двойни връзки се наричат „есенциални”, защото отсъствието им разстройва жизнено важни метаболитни процеси в клетките. С други думи без тях живот няма.
Ненаситените мазнини при нормални условия са течни, а освен това оставени на въздух или слънце образуват филм т.е. те се променят и ето защо хранителните продукти, изготвени с тях не са много трайни. Химиците са измислили хитрина. Като продухват течната мазнина (напр. слънчогледовото олио) с водород двойните връзки  започват да се насищат и тя става твърда. Ако се насити напълно олиото заприличва на лой, ако това стане частично мазнината започва  прилича на краве масло и може да се използва за намазване на сандвичи и готвене. Именно този продукт в магазина се нарича маргарин и до скоро се препоръчваше на хора, които имат сърдечни проблеми и напредваща атеросклероза. Твърдите мазнини (мас, лой, краве масло) обратно, бяха набедени, че не са полезни, особено за възрастните ни сънародници.
До тук добре. Лошото е, че при високата температура на продухването с водород,  някои връзки в молекулата на растителното масло така да се каже  „се изкълчват” и от цис- стават транс-. Ако накарате Филип Димитров да марширува, той ще крачи на ляв крак с лява ръка. Това е положение „цис”. Истинските  войници обаче го правят  „с  ляв крак и дясна ръка”. Това пък е „транс“. Малка разлика, но водеща до опасни последствия. Транс-мазнините не се срещат в природата. Закачени за клетъчната стена те приличат на заспал часовой на вратата на крепостта, покрай който необезпокоявано минават нашественици, а в същото време пречи за доставянето на припаси на защитниците. Човешкият организъм  не е развил ефикасна защита срещу транс-мазнините, защото те просто не са съществували по време на еволюцията. И сега учените са категорични: маргарините, получавани по класическия начин на продухване с водород и имащи високо съдържание на транс-мазнини са бавни убийци, защото продължителната им консумация може да стане причина множествена склероза, алергии водещи до артрити и накрая за затлъстяване. Американците с ужас констатираха, че масовото затлъстяване на нацията им след 1970 год. не се дължи толкова на леките коли и компютрите, а на замяната на кокосовото масло със соев маргарин.
Но за транс-мазнините в маргарина  доскоро нямаше ограничения, вкусът на продукта  е отличен, а цената му е значително по-ниска. Хората продължават да го купуват. Пазарна икономика. 
Може ли маргарин да се получава по друг начин без да се „изкълчват” двойните връзки? - ще запитате вие. Може, с биотехнологии, но е доста по-скъпо, а при капитализма печалбата определя стратегията на производителите.
Някой знае ли от какво растително масло се получава в Румъния популярният маргарин „Калиакра”. Ако при готвене маслото ви замирише на риба, значи суровината е рапично масло. Ако не мирише, маслото може да е слънчогледово или…. палмово. При това, ако  цената на маргарина  е по-ниска,  много вероятно  суровината да е палмово масло, вместо слънчогледово.
На това място стигаме до палмовото масло, което напоследък е на прицел. Но преди това нека ви разкажа за още един наш опит да надхитрим природата по времето на социализма. Преди 40 години България беше изпаднала в петролна  еуфория. Находището край Плевен даваше големи надежди. Откритият  петрол беше беден на бензин, но богат на керосинова фракция (газ за лампи). Тя освен за самолетно гориво би могла да се използва за получаване на белтък с биотехнология, а с белтъка да се изхранват пилци и свине т.е. да се преодолее белтъчния глад в нашето животновъдството. В Русия вече работеха 2 такива завода. Тогавашният министър на химията Христо Панайотов дори ни командирова  в Института за храните в Потсдам (ГДР), където се запознахме с методите за контрол на канцерогенните продукти в керосиновата фракция. Но се оказа, че „кучето е зарито” другаде. Оказа се че микробите, които се хранеха с керосин във ферментаторите,   произвеждаха белтъци, които подобно на споменатите транс-мазнини, не се срещат в природата. Или ако естествените белтъци въртят поляризована светлина наляво (виждали сте очила „Полароид”), то изкуствените я въртяха надясно. В Русия (около Краснодар) където беше единият завод,  започнаха да се раждат деца с малформации (с по 6 пръста или две глави). Природата протестираше. И понеже „Страх лозе пази” проектът за нашия завод беше изоставен.
Но да се върнем на палмовото масло, което навлезе в европейската хранителна промишленост в неподозирани за българския потребител размери.  Това е един  доста интересен продукт.  Представлява смес от наситени (до 48%) и ненаситени (до 30%) мазнини. Ако наситените се разделят от ненаситените (подобно на разделянето на бензина от керосина в петролните рафинерии), то палмовото масло заприличва на олио, наричат го „палмов олеин” и по цяла Азия го продават в бутилки за готвене. Ако се получи с пресоване на студено, палмовото масло  остава богато на  каротини, витамини А и Е и дори   на  кофермента Q10, за който дамите са склонни да дават луди пари в козметичните магазини.Това растително масло е толкова полезно, че през 2003 година е било обявено за „хранителен продукт на годината”. 1 декар маслодайни палми заменя 15 дка слънчоглед или рапица. То може да се използва както за биодизел, така  и в сапунената и козметичната промишленост. Но най-голямо е неговото приложение в хранителната промишленост. То не съдържа вредните транс-мазнини, не променя вкуса и продуктите направени с него са много по- трайни от тези с краве масло. И най-важното: 1 кг палмово масло струва 1 долар,   докато 1 кг краве масло излиза над 10 лева. Естествено  е всеки производител на   хранителни продукти да се изкушава да заменя кравето масло с палмово в продуктите, които произвежда. Така той може да се избие естественото масло  от кравето мляко и на негово място да   вкара  същия че  дори  и по-висок процент палмово масло. После от това „мляко” да е произведе кисело мляко, сирене, кашкавал и др.млечни продукти, които да бъдат хем по-трайни, хем по-евтини. 
Гигант като концернът „Нестле”  извлича огромни печалби, защото с включване на палмово масло като компонент в неговите шоколади, кремове, сладоледи, вафли и др. ги прави значително по-трайни. А дълъг срок на годност значи по-голяма печалба, защото продуктът може да достигне и най-далечни страни. Някой да е видял развалена кока-кола. Няма и да види. На ако кажете на майките, че децата им пият фосфорна киселина, те ще възкликнат: „У-а у!”. За тези, които не знаят, ще трябва да припомним, че любимите им картофки в „Макдоналдс” също се пържат в палмово масло, а мазнината на замразените бургери  изобщо не гранясва с години и могат да ви ги предложат дори „след края на света”. Палмовото масло е „зеленото злато” за Малайзия и Индонезия, които държат 90% от световния експорт. Малайзия печели по 20 милиарда долара годишно от износ на палмово масло, най-вече за Европа и Китай. Естествено в такива случаи винаги се намира кой  да завиди „на кьоравия на едното око”. И това се оказва Европейския съюз, в който засега членува България. Преди 5 години след като  финансовият спекулант Сорос разклати, но не успя да срути националната валута на Малайзия рингита, сега ЕС и на първо място  Франция започна една нечестна търговска война срещу съвзелия се азиатски тигър, който е само 3 пъти по-голям от България. Целта е ясна - да се защитят европейските производители на слънчоглед и рапица, към които спадаме и ние. Не сме конкурентно способни. Но за членове на СТО средствата не са почтени. Мастити учени обявиха прибързано, че палмовото масло е нездравословно, защото съдържало  много голям процент наситени мазнини. Европейският съюз плаща на еколози да тръбят, че в Малайзия се изсичат тропическите влажни гори за палмови плантации и това допринасяло за глобалното затопляне. Вече били умрели 50 орангутани, което застрашавало биоразнообразието. Да бяха се затъжили за убитите либийци във войната, която започна френският президент Саркози. И преди месец френски сенатор предложи със закон да се вдигне митото за палмовото масло на 300%. Парадоксът е, че маслодайната палма е въведена в Малайзия от французина Анри Фоконие (1917) и това би трябвало да бъде повод за национална гордост.
Истината е малко по-различна. Малайзия има много строг закон за горите и 60% от територията на страната  е тропическа гора. Плантациите, които основно заменят старите  каучукови насаждения са 18 %. Малайзия отделя 50 млн тона въглероден двуокис годишно, докато САЩ 7000 млн тона от същия парников газ т.е. 140 пъти повече. Слънчогледовите стебла след прибиране на реколтата трябва да се изгорят или преработят, докато листата на палмите продължават да поглъщат въглеродния двуокис. Коя страна допринася повече за глобалното затопляне, което неотдавна наводни Ню Йорк, преценете вие.
Хората трябва да са наясно, че ако населението на България падна под 7 милиона, то населението на планетата Земя премина 7 милиарда. Всеки човек за да съществува се нуждае от енергия и храна. И енергията, и храните неизбежно ще поскъпват. Но само 1 млрд земни жители са се уредили в „златния милиард.” Броят на бедните хора ще расте и палмовото масло се явява  една алтернатива за тях, защото е трайно и евтино. Повече от 50 хранителни продукти ще продължават да се произвеждат с участие на палмово масло. То не може да бъде забранено, тъй като наистина не е опасно. Европейският съюз ще задължи производителите единствено от декември 2013 година да го обявяват не като „растително  масло”, както досега, а с истинското му наименование.
Нищо страшно. Просто сиренето и кашкавалът с палмово масло не трябва да се разглеждат като „млечни продукти”, а като „имитиращи”. Българските  клакьори в кампанията срещу палмовото масло е време да се засрамят и да забравят предложението си на етикета на подобни продукти да бъде изписано „опасен за вашето здраве”. Винаги е имало имитации. Пили сме кафе от цикория и сме купували  сирене „Дунавия”, в което имаше  свинска мас вместо краве масло. Но нацията беше по-здрава. Защото имаше  задължителен БДС за истинското сирене и балкански кашкавал.
Оказва се, че гастрономи като французите консумират с бекон, месо и млечни продукти по 35 кг/годишно  от обявените за „вредни твърди мазнини”, а нямат нашите проблеми с инфаркти, инсулти и атеросклероза. 2 милиарда азиатци се хранят с палмово масло и също са след нас по болести на кръвоносните съдове. Изводът се натрапва от само себе си. „Не на стреса, цигарите и напитките с „висок тротилов еквивалент (ракията )” и Да - на движението!”
И крайно време е, черпейки опит от французите, да разглеждаме чаша червено вино като истинско лекарство (съдържа антиоксиданта резвератрол) и то да се завърне триумфално като изпитана от векове  задължителна част от здравословната трапеза на  българина. Само така ще можем да се надяваме на активни старини, без да отхвърляме сланинката.
А българските пенсионери спокойно могат да си купуват и млечни имитации, и вафли с палмово масло. За тях по-страшна си остава имитацията на демокрация, която им беше наложена от правителствата на прехода и, която е редно да бъде обявена за геноцид на българския пенсионери и рано или късно да приключи с държавен съд.