Георги Авгарски

ПОСРЕЩАЧ

Бълбукай, лей се, плискай лудо
през коренак и синкав здрач,
поточе мое - горско чудо,
мой пръв родопски посрещач!

Ти носиш звън от вис призвездна,
ти будиш с трепет злак и храст
и всеки лес, и всяка бездна
с почуда слушат твоя глас.

Какво, че бурен те обсажда,
че ти досажда гнилота -
лети без страх! Така се ражда
по път нелек и песента.

Така сърцето златорудо
тупти, макар през смут и плач,
поточе мое - горско чудо,
мой мил родопски посрещач!

СПИ ПОЛЕТО, СПИ ДЪБРАВАТА

           Хвъркат,
           цвъркат
     звънко чинките,
лед сковал е вред долчинките.
Сняг покрил е и пътечките,
и бърлогите на мечките.

Спят под сребърни заслончета
             пъпки,
             гъбки,
       млади клончета,
перуники, кукурячета,
          незабравки,
             мравки,
             рачета.

Спи полето, спи дъбравата.
              Хърка,
              мърка,
       Тарльо здравата.
И сияят трънкосливките
на децата от усмивките.