ПОСРЕЩАЧ
ПОСРЕЩАЧ
Бълбукай, лей се, плискай лудо
през коренак и синкав здрач,
поточе мое - горско чудо,
мой пръв родопски посрещач!
Ти носиш звън от вис призвездна,
ти будиш с трепет злак и храст
и всеки лес, и всяка бездна
с почуда слушат твоя глас.
Какво, че бурен те обсажда,
че ти досажда гнилота -
лети без страх! Така се ражда
по път нелек и песента.
Така сърцето златорудо
тупти, макар през смут и плач,
поточе мое - горско чудо,
мой мил родопски посрещач!
СПИ ПОЛЕТО, СПИ ДЪБРАВАТА
Хвъркат,
цвъркат
звънко чинките,
лед сковал е вред долчинките.
Сняг покрил е и пътечките,
и бърлогите на мечките.
Спят под сребърни заслончета
пъпки,
гъбки,
млади клончета,
перуники, кукурячета,
незабравки,
мравки,
рачета.
Спи полето, спи дъбравата.
Хърка,
мърка,
Тарльо здравата.
И сияят трънкосливките
на децата от усмивките.