превод: Литературен свят

Из новата документална книга: „Киров С. М. Очищение от «питерских»” - М.: Алгоритм, 2012

Сергей Миронович Костриков (Киров) е роден в град Уржум, Вятска губерния на 27 март (15 март по стар стил) 1886 г. В 1894 г. Сергей и сестрите му останали сираци - бащата заминал на работа и безследно изчезнал, а майката починала. Момичетата взела да възпитава бабата, а момчето било дадено в приют.
 
Сергей завършил Уржумското енорийско, а после - и градско училище. По време на учението си неведнъж награждаван с грамоти и книги. През есента на 1901 г. заминал за Казан, постъпил в Казанското механо-техническо промишлено училище. В 1904 г. завършил образованието си, получавайки награда първа степен, като един от петимата най-добри випускници на годината. В 1904 г. започнал работа като чертожник в градската управление на Томск и учи в подготвителните курсове на на Томския технологически институт.
 
В Томск от ноември 1904 г. членува в РСДРП, става революционер, ръководи дейността в Иркутск, Новониколаевск, Владикавказ. След революцията от 1917 г. е председател на военно-революционния комитет в Астрахан, политически представител на Съветска Русия в Грузия, първи секретар на ЦК на компартията на Азербайджан. От 1921 г. Киров е кандидат-член, от 1923 г. -  член на ЦК на РКП(б). През 1924 г., по време на борбите с Троцки и неговите последователи, решително се обявил в подкрепа на Й. В. Сталин.
 
На 1 декември 1934 г. С.М. Киров бил убит. В коридора на Смолни някой си Леонид Николаев го застрелял в тил. С делото за убийството се занимавала специална комисия на ЦК на ВКП(б) начело със Сталин. Урната с праха на С. М. Киров на 6 декември 1934 била поставена в Кремълската стена на Червения площад в Москва.

На XXII конгрес на КПСС Хрушчов издигнал версията, че Киров бил убит по заповед на Сталин. Тази версия се използва и досега - ето как, например, е написано за убийството на С. М. Киров в учебника по история: «Впоследствие било установено (както искал и Сталин), че убийството на Киров е организирано от някакъв ленинградски терорист и «троцкистско-зиновиевски център». Убийството на Киров било използвано от Сталин за разправа с неугодните му».
 
А ето отговорът, получен от  компетентните органи: «Не са ни известни официални документи от каквито и да са следствени или съдебни органи, които да опровергават материалите от съдебните процеси, свързани с убийството на С.М. Киров. Изказаните на XXII конгрес Н. С. Хрушчов подозрения, основани на разкази на отделни лица, не са получили потвърждение.
 
Във връзка с това, че по този въпрос преки обвинения по адрес на Й. В. Сталин не се изказват, те не могат да се опровергаят…»
 
Интересно се получава. Да се клевети - може, да се опровергава - не! Е, какво пък, ще ни се наложи за първи път да разкажем за развоя на официалното съдебно разследване.

Има думата Василий Фьодорович Алексеев. На знаменитите московски процеси е политически ръководител (политрук) на охранителната рота. По-късно блестящо завършил две академии, аспирантура. И досега не може да се примири с лъжливостта на реабилитацията на троцкистите, пише до всички инстанции. Свидетелските му показания заснеха много телевизионни компании по света. Истината се оказа ненужна само в Отечеството ни:
 
«На 31 януари 1934 г. се проведе XVII конгрес на болшевишката партия. С. М. Киров говори на този конгрес. Той разобличи лидерите на дясно-троцкистките нелегални, като «останали в обоза». Той осмя Зиновиев, Каменев, Риков и т.н. В същата реч Киров каза думите, които се оказаха по-късно фатални за него: 
«Някога Троцки… - тук той прекъсна, замълча и продължи: - Спомняш си името на този човек и винаги ти става зле на душата. Да бъде трижди проклет, спомене ли се името му на нашите конгреси!»
Троцки по това време е в Осло. През февруари той прочита във вестника речта на Киров, побеснява и чрез троцкиста за връзка Путна, който е военно аташе в Берлин (Витовт Казимирович Путна през 1927-1931 г. е военно аташе в Япония, Финландия, Германия - бел. прев.), дава команда на дясно-троцкистката нелегалност най-напред да убият Киров. В април 1934 г. във вилата на Зиновиев в Илинское (до Ленинград) се състои съвещание с участието на Каменев, Зиновиев, Евдокимов, Мрачковски, Бакаев и други троцкисти. На това съвещание се обсъжда практическата страна на убийството на Кирова.
Стремежът на троцкистите да ликвидират Кирова бе свързан с това, че Киров ги разобличаваше постоянно, на всеки конгрес. Още в 1926 г., преминавайки на нова позиция, троцкистите свиха в Ленинград гнездо, а превърнаха «Ленинградская правда»  в свой фракционен орган. Пристигайки на работа в Ленинград, Киров заяви през 1927 г. : «Пред троцкистко-зиновиевската опозиция е затворен веднъж завинаги пътят към Ленинград!»
 
На съвещанието в Илинск троцкистите, разработвайки план по ликвидирането на Киров, създали две терористични групи. В една от тях влизал Николаев. Общото ръководство на тези групи било възложено на Бакаев. Троцкистко-зиновиевския блок определил Бакаев за поста нарком на вътрешните работи на СССР. Ягода пък се целел в поста председател на Совнаркома. Николаев започнал подготовката на акцията с това, че в бележника си начертал маршрута на придвижването на Киров от дома му за Смолни. Според първия вариант бил разработен план на убийството на улицата - за по-удобно скриване от местопрестъплението. С помощта на латвийското консулство Николаев трябвало да напусне страната и да продължи зад граница борбата против съветската власт. Вторият вариант - убийство уж от чувство за лична мъст от човека, доведен до отчаяние, че не може да се устрои на работа.
 
Този вариант бил предвиден в случай, ако Николаев бъде хванат на местопрестъплението. Било подготвено и алиби. Николаев никъде не работел и се обръщал по въпроса именно в организациите, които не можели да го вземат на работа. В различните организации Николаев искал за себе си такива условия, които не можели да бъдат удовлетворени. Всеки път на заявлението му била поставяна съответната резолюция за отказ поради невъзможността от удовлетворяването на исканите условия. Николаев събрал куп такива заявления. Тези документи по-късно бяха показани на съда».

издателство „Алгоритм”, 08.12.2012