Васил Иванов

Странна планета, странни хора. Да,казвам хора, защото наистина са такива. Същите като нас. Става въпрос физически. Иначе, много от нещата, които вършат, не мога да ги разбера. Някак си не се връзват. Страшно противоречиви. Говорят едно, а вършат друго. Ходят на работа, произвеждат нещо, а после се редят в някакви сгради за същото това нещо. Понякога го вземат, понякога - не, защото не им достигат такива едни хартийки, които наричат пари. За въпросните хартийки някои работят повече, а получават по-малко от други, които не вършат почти нищо.

Много трудно се ориентирам във всичко това. При нас такива неща няма. Не мога и да си спомня някога да ги е имало. Работиш си, консумираш нужните ти продукти и ползваш техниката, която ти потрябва, и това е толкова естествено и нормално.

Моята задача е да изследвам непознатите цивилизации. Записвам грижливо наблюденията си, а изводите има кой да ги направи. Когато мисията ми приключи, ще отнеса данните в Центъра и след тяхната обработка, специалната комисия ще се произнесе дали можем да влезем в контакт, искам да кажа официален, със съответната планета. По-точно с планетяните.

И така, в какво се състои работата ми. Избирам даден обект, заемам мястото му, а него,,консервирам”, докато дойде време да го върна обратно там, откъдето съм го взел. Е, разбира се,че получава известна амнезия за времето, през което аз съм бил на мястото му, но това е неизбежно. Както казват тук на Земята, така наричат планетата си тези хора, не можеш да направиш омлет,без да счупиш яйцата.

Най-напред заех мястото на един работник в някаква фабрика. Произвеждах еднообразни детайли на шумна машина и тъй цяла седмица. Нищо интересно. Пълна скука, ако не се смята това, че машината едва не ми отнесе няколко пръста. След това станах войник. При нас този занаят е непознат и ми бе страшно любопитно да разбера с какво се занимават тези, така наречени военни. Пълни глупости! Търчиш насам-натам, натрупан от глава до пети с разни железарии, провираш се през телове, прескачаш дървета, пльоскаш из калта, целиш се с някакви приспособления, наречени оръжия и на това му викат военна подготовка. Каква ти подготовка, бе, то си е живо мъчение! И за какво е всичко това!? За да можеш да претрепеш по-ефикасно някого, когото наричаш враг. Не мога да ги разбера тези и не мога!

После реших да опитам в научен институт като се надявах, че там ще се занимавам с нещо полезно. Избрах си един, в който има много хора. Всички са с еднакви униформи, едни такива на райета. Явно е медицински институт. Някои от персонала работят по един в стая, други по двама или трима. Избрах си лаборант, който бе сам в помещението. Дегизирах се като него и направих смяната.

Ето, вече пети ден стоя в стаята, а нищо не се случва. Интересно защо вратата е непрекъснато заключена? Може би, за да не се наруши стерилността. Обзавеждането е повече от скромно. Едно легло с одеало и възглавница, масичка, стол, и само някаква шарена хартия на стената, изобразяваща дибидюс гола разгонена самка. Навярно и тя влиза в програмата. Само това. В точно определено време отключват вратата и ми оставят храна. За нея какво да кажа? Храна като храна, само дето ми се струва, че моят човек е на някаква диета. За изчистване на организма или за не знам точно какво. С нетърпение очаквам кога ще започнат изследванията. Няма начин, все
ще има нещо интересно.

И ето, че днес сутринта най-сетне настъпи часът. Дойдоха четирима от персонала и ме поведоха по коридора. Въведоха ме в една лаборатория, където ми обръснаха и без това остриганата глава. Това навярно се прави за по-добър контакт с датчиците. Помещението е пълно с хора: студенти, доктори, даже и професори. Изследванията със сигурност ще са много важни.

Слагат ме на странен стол, а на главата ми поставят метален шлем. Прикрепят го здраво. С кожени ремъци пристягат краката и ръцете ми към стола. Може би не трябва да мърдам и това е за всеки случай. Един от присъстващите, целият в черно, започва да ми чете нещо от дебела книга. Говори за някакво си по-добро място, където ще отида след изследванията. Произнася думите монотонно и приспивно, явно с цел отпускане и релаксация. Всички са много строги и тържествени. Накрая онзи спира да чете.

Един от персонала отива до стената, където е закачен сложен апарат и рязко дръпва някакъв шалтер.