ХАРИС 1944
превод: Божидар Божилов
ХАРИС 1944
Събрани всички заедно, разлиствахме ний неуморно
часовете.
Той бавно пееше за дните, които щяха да настъпят,
да дойдат натоварени с виденията многоцветни.
Той пееше, а ний мълчахме. Гласът му будеше във нас
пожари малки,
безброй пожари малки, които младостта ни в миг
опожаряваха.
Той ден и нощ играеше на криеница със смъртта
зад всеки ъгъл и на всяка уличка;
копнееше, забравил свойто тяло -
да подари на другите една разкошна пролет.
Ний бяхме много заедно, а той бе сякаш всички нас.
Един ден някой ни прошепна на ухото:
„Харис умря,
убиха го”,
или нещо подобно.
Такива думи всеки ден ний чуваме.
И никой повече не го видя. Привечер беше.
Ръцете му навярно стиснати са били, както винаги,
в очите му е светела неугасима радостта на бъдещия ни
живот.
Но всичко туй бе най-обикновено нещо.
А времето е кратко… Всеки бърза.
…Не сме ний всички заедно:
заминаха в чужбина неколцина,
а друг замина нейде по-далече,
а Харис бе убит.
Едни заминаха, а други дойдоха -
и улиците все са пълни.
Неудържимо се тълпата лее, развяват се отново знамена.
И вятър флаговете шиба. В простора на вълни се носят
песни…
Сред гласовете, дето пробиват всяка нощ стените,
кой ще познае неговият глас?
Пожари малки пали,
безброй пожари малки -
гори в тях младостта неукротима.
Гласът му над тълпите като слънце е,
света прегръща като слънце жарко,
пронизва мъките със сабя като слънце
и като слънце пред очите ни разкрива
блестящо-златни градове,
разкрили пред очите ни площади,
окъпани на правдата във светлината чиста.
ПЕЙЗАЖ
Разрушени стени. Пустота.
Безстрастно се движат отколешни сенки.
Остаряло време. Без същност -
вече тук нищо не чака промяна.
Спокойно мълчание - ответ не очаквай.
В някоя мартенска нощ,
без връщане, без младост, без любов и без порив излишен -
в тиха мартенска нощ почва някаква пролет.
(Книгата отбелязана на страница 16.
Програма за концерта през следната неделя.)
