НОЩТА, В КОЯТО ВЕЧНОСТТА СЕ ПРЕСИЧА С ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

С богослова Руси Ст. Русев разговаря Васил Жечев

- Здравейте, кога най-рано можем да се поздравим с честито Рождество Христово?

- Да оставим традицията настрана, винаги можем да се поздравяваме и с раждането в плът на нашия Господ Иисус Христос, второто Лице на Бога, Всевишний, и с Неговото възкресение. Съвсем друг е въпросът, че в древност светата Литургия е започвала веднага от дванадесетия час, от преминаването в следващия ден. Но тук искам да направя едно уточнение, според стародавното времеизчисление денят започва от нощта -  днешното пет часа е тогавашното дванадесет. Тоест, вечернята на предишния ден е началото на следващия, тъй като в Свещеното Писание пише: „и беше нощ, беше ден, ден - първи”. Докато нашето мислене на съвременни хора ни кара да виждаме началото на деня със сутринта на съответния ден.

- С изгрева на слънцето?

- Именно, да.

- А всъщност денят започва от…?

- Вечерта на предишния ден. Така че празника на Рождество Христово започва от Бъдни вечер. Тоест цялата нощ е рождественска. Така че честито Рождество Христово.

- Честито Рождество Христово. Какво означава думата Коледа и могат ли православните християни да употребяват тази дума спокойно, или тя е някакъв анахронизъм, остатък от езическа традиция.

- Налице са няколко версии за това как е проникнало това понятие Коледа в нашите представи, в нашата лексика и най-разпространените са свързани с това че в езическата практика на славяните, и на народите, който по един или друг начин влизат в етногенезиса на българската народност Коледа твърде много наподобява името на едно езическо божество Коляда, или направо Коледа. Но има и такава версия: името на този празник произхожда от един староеврейски израз, които буквално означава - „гласът на раждането”. Гласът на рождеството - Колляда , така се произнася на иврит. Твърде е възможно да това понятие да е възникнало в лексиката на българския език, който е първия книжовен измежду славянските езици, с присъствието на еврейте романьоти по нашите земи, които дълго време  допреди нахлуването на по-големите маси евреи от Испания, т. нар. сафаради, и на значително по-малкото на брой източно европейски евреи ешкенази, са представлявали част от, също така, етногенезиса на  българския народ, те са се претопили сред другите еврейски общности за толкова време. За сега не е правено такова лексикологично изследване и доколкото ми е известно, не са налице извори, от които да може да се съди, откъде е дошло в българската традиция. Аз не виждам нищо смутително в това. Не познавам българи, който да обявяват празника Коледа за някакъв езически празник или такива, които да празнуват по езически начин нещо различно, което да не е Рождество Христово. Съвсем друг е въпросът, че измествайки същината на празника на Рождеството на нашия Господ Иисус Христос в плът, от Света Дева Мария и Дух Свети, в някакво друго по смисъл тържество, у нас се приема за символично противопоставянето на наименованието Коледа на името на празника Рождество Христово. Свидетелство за това са многобройните холивудски продукции: „Коледата невъзможна”, „Откраднатата Коледа” и пр., който  в действителност изместват празника от Рождеството, като налагат образа на стареца Дядо Коледа, чийто прототип, всъщност, е св. Николай Мириклийски Чудотворец. Но нека имаме предвид, че и на английски, и на френски и на много други езици името на този празник не е Коледа.

- Христова меса, буквално преведено - Christmas (Кристмас)?

- Точно така, наименованието е съвършено различно. За Коледа се говори в България и в някой други славянски народи -  доколкото ми е известно в Сърбия. Даже според някои известни богослови името Коледа дошло именно от сръбския език и било свързано с коленето на прасето по празника. Смешно, разбира се.

- Можем спокойно да употребяваме думата Коледа стига да не изместваме акцента от Раждането на Христос?

- Разбира е, но всичко това е в нормите на съвестта на всеки православен християнин, на неговото отношение към големия християнски празник. Всяко понятие, всяко наименование, заглавие, име, може да се лиши от своето съдържание, ако отношението към него не е християнско. Естествено е, че под Коледа ние бихме могли да разбираме каквото си наумим, но трябва да заявим, че под това наименование виждаме някакво друго съдържание.

- Бихте ли ни разтълкували смисъла и съдържанието на трите дена в който се празнува Коледа.

- Дните на празника Рождество са свързани с библейските събития. Радостта на празника идва от славното Христово Рождество в една пещера близо до град Витлеем. Ето тези събития, носят радостта на вселената, на жителите на небесния и поднебесния свят. Имам предвид човеците, естествено, падналите ангели не са се радвали, те са се ужасявали от това, че Царя на Славата идва на тази духовна територия, която те са смятали за свое духовно владение. Всичко това е съдържанието на тези три дни - Раждането, повиването на младенеца и поставянето му във ясла. От тук пък ще направя една връзка, за това че детска ясла в българския език, тоест детската градина за наскоро родените, носи името си във връзка с яслата, в която е положен Младенеца.

- Каква е връзката между православната традиция и  народностната?

- Знаем, че вечерта преди празника Рождество семейството по стара българска традиция, християнска разбира се, се събира  около трапезата на т.нар. Бъдни вечер. Тя е последната постна вечеря от Рождествения пост. По тази причина и българската домашна традиция е свързана с ястия, който са постни. Традиционното разбиране за броя на ястията, за това какво трябва да представляват те, е заключена изцяло в етническото, народностно разбиране. Естествено е, че има голямо значение какво ражда тази земя, ако Бъдни вечер се празнува в Африка, съответно няма да бъде поднесен ошав на масата, а вероятно ще бъдат банани. На следващия ден…

- Първия ден от Коледа?!

- Можем да си представим защо, всъщност, тази нощ е толкова празнична, едно, че се е случило историческото събитие, в което вечността се пресича с историята, Самият Бог се ражда в човешка плът. В тази нощ, в която, ще изгрее Витлеемската звезда, през деня тя, вероятно, няма да се забележи. Но също така и защото светлината се ражда от мрака, т.е. Имаме едно изключително събитие, през което предстои спасението на целия човешки род чрез изкуплението от страна на Бога в човешка плът на всички дотогавашни грехове на човечеството, воглаве с първородния грях от нашите праотци Адам и Ева. Значи първият ден от празника е Рождество Христово, следващият ден Светата Православна Църква нарича Събор на Пресвета Богородица. Това е празник, на който се отбелязва за пореден път изключително значимата роля на Св. Богородица в цялата човешка история. Ние, православните вярваме, че тя като най-близка до Бога може да предаде молитвите пред Неговото лице, които винаги ще бъдат чути, защото кой син ще откаже молба на любящата си майка.

В същия ден се почита паметта и на св. Йосиф Обручник, на когото Света Богородица, след като е преживяла цялото си детство и младост в Йерусалимския храм, е била предадена, за да бъде неин спътник в живота и, и да опазва нейната чистота.

В третия ден ние празнуваме Стефановден. Тогава почитаме паметта на Светия мъченик и архидякон Стефан. Светата Църква е положила този ден да бъде третия от празничните дни. По всяка вероятност това е било разпоредено в епохата на Вселенските събори. Защо точно св. Стефан? Аз за съжаление не знам, не познавам решението на  древната Църква, но моето лично мнение е, че то, по всяка вероятност, е свързано с факта, че светият първомъченик Стефан свидетелства за това, че вижда небесата отворени. Това е събитие, което се случва скоро след кръстната смърт и Възкресение на Господ Йисус Христос. Свидетелството, че небесата са отворени и влизат, и излизат ангели означава, че човечеството е изкупено, че то отново има връзка с небето. Това свидетелство, както знаем от историята, предизвиква изключителен гняв сред тези, които носят, така да се каже, и юридическата, и духовната, а и историческата отговорност за разпъването на Христос - те убиват Св. първомъченик Стефан с камъни.

- Част от християнската традиция ли е разменянето на подаръци?

- Безкрайно любопитно е как тази традиция се е вграждала в празника. Свързана е с паметта на Светия Божий угодник Николай Мириклийски Чудотворец, който е известен с това, че извършвал благодеяния скрито от хората, който са се нуждаели от тях. Знаем за това как св. Николай е дал тайно кесия с жълтици на баща на три дъщери, който можели да бъдат продадени в робство. Тази традиция е била възродена от един германски свещеник, който в дните около Рождество преобличайки се, така че да не бъде разпознат, правел анонимно благодеяния. Впоследствие един американски писател, Ървин Уошингтън през 18 в. описва, твърде сатирично, навиците на гражданите на Ню Амстердам, както на времето се е наричал Ню Йорк. Техните обичай са били свързани с изобразяване на личността на този някогашен немски свещеник. Те се обличали в чудновати дрехи и разменяли подаръци, докато това събитие не дало идея на търговците в региона да наемат хора, които да се обличат чудновато. И всичко това до деня, в който рекламния художник на една много известна в съвременността безалкохолна напитка не решил да създаде стареца с червения нос, с големия корем, и с червени дрехи, като рекламно лице на същата тази напитка.

- Стигнахме и до комерсиализацията на празника, да се върнем, обаче, към българските народностни традиции -  коледарите, как се вместват те в православното, християнското разбиране за Рождество?

- Тук има, по мое мнение, има едно смесване. Знаем, че нашият народ е бил традиционно земеделски и скотовъдски.  През зимата, общо взето, е празнувал, ползвайки се от плодовете на труда си, и е отбелязвал подобаващо този празник. Ходенето на гости, веселието в обществата на младежите, на девойките - несъмнено в тези обичай има някакъв пръст и езическа традиция, но тя не е идолопоклонническа, както някои смятат, между тях и сериозни авторитети. Според мен тя е традиция на склонността към веселие. Когато се говори за сурвакане не трябва непременно да виждаме в това споменаването на някакво езическо божество, тъй като в основата на всичко това е пожеланието за берекет.

- Някой, обаче, виждат в сурвакницата скиптъра на Меркурий?

- За да се вижда езически аксесоар в сурвачката, или в някакъв друг предмет той би трябвало да се назове като такъв. Значи трябва изрично, или с действие, да се посочва някакво друго духовно съдържание, а такова нещо няма. Тук става дума за пожелания за здраве, за успех през идващата година и всичко това в най-студените дни на зимата. Семето е дълбоко в земята, завито е със сняг, с идването на пролетта започват и всички земеделски занятия, и съвсем естествено е, по това време да се разменят такива пожелания.

- Ходенето при кръстника част от народните обичай ли е също?

- Мястото на кръстника е особено в разбирането на православния християнин. Той се явява духовен родител, не е случаен човек. По традиция това е някой, който е по-напред във вярата с по-ясно установено място в Църквата, който води духовно и дава необходими духовни съвети на хората, които е завел пред олтара, за да приемат тайнството Свето кръщение.

В някой части на страната се смята за задължение да се отиде при кръстника, така че тук имаме преплитане на народностната традиция с порядъка за поведение в православната Църква по време на празник.

- Какво препоръчвате и какво трябва да направи един православен християнин през тези празнични дни на Рождество Христово?

- Като казваме православен християнин трябва да имаме предвид най-малко две групи хора. Тези, който живеят в тайнствата на Църквата и тези, които се смятат за православни, но не са твърде въцърковени. Хората, които живеят в тайнствата на Църквата, приключват Рождественския пост и влизат в радостта на празника, като вземат причастие в първата рождественска служба, която се извършва сутринта на 25 декември. Веднага след това те влизат във веселието на празника, без да прекаляват с ястия и питиета.

За хората, които не живеят тайнствата на Църквата, но се смятат за православни християни, празника е не по-малко  голям, естествено. Той е свързан и с размяната на подаръци, и с празничното бездействие, с взаимното привнасяне на радост, с всеобщото веселие. Там където то е, разбира се, възможно в тези времена на криза от всякакъв вид.