Теохарис Пападопулос

превод от гръцки: Емилия Трифонова

ПЪТЕШЕСТВЕНИК

Пак потегляш на път.
Сбогуваш се с пристанището.
Мълчаливо гледаш морската шир,
в дълбината се мярка брега.
Две сълзи се стичат по бузите.
Не разбра ли, че съдбата ти е отредила
да си като корабите,
вечно да отплаваш и да се завръщаш?

КОЙ Е ВИНОВЕН

Питаш се кой е виновен,
че всичко се промени.
Разпаднаха се големи идеи.
Всички приятели те напуснаха,
уж да градят бъдещето си.
Оставаш сам да мислиш.
Боиш се да не избереш грешна посока.
Съвестта ти е чиста.
Бориш се за идеалите си.
Светът е непостоянен.
Как да промениш земята
за която мечтаеш
с една чиста съвест
и сърце, което се надява?

СКУЛПТУРА

Още държиш длетото,
гледаш скулптурата, която
току що извая
да е с теб във вечерите,
когато си сам.
Захвърляш го ядосан,
поглеждаш назад,
чувстваш се засрамен,
задето престъпи клетвата си -
да не я виждаш отново,
но пак извая
тялото й.

БАЛКОН

С часове се взирам в отсрещния балкон.
Железните му парапети стоят на стража.
Железен е и моят балкон.
Заприлича на затвор живота ни.
Свечери се.
Гледам непрекъснато отсреща.
Между металната ограда
чакам твоя поглед
да ме освободи.

СТИХ

Не знаеш вече за какво да пишеш,
изгубиха се думите.
Мръщиш се над листа,
дано да дойде вдъхновението.
Очите се затварят,
въображението пътува.
Сънят те понася на крилете си,
ляга върху листа
и пише стих.

ТУРИСТИЧЕСКА АГЕНЦИЯ

Множество обиколни билети
за отиване, за връщане…
Разпръснати на малкото бюро,
за Ямайка, за Тайланд.
Продавачът е толкова близо
до мечтаното пътешествие,
а няма пари за билет.

ВЛАК

Чувствам се като влак,
който се люшка върху релсите.
Много са годините,
машината се износи,
колелата ръждясаха.
Спрял съм на необитаемо място.
Очаквам да ме предадат за старо желязо,
но всяка нощ паля фаровете,
запалвам машината
и тайно потеглям.

РОЗА

Видя яркочервена роза.
Красивия й цвят го заслепи.
Галейки я се убоде.
Бодлите се забиха в ръката му.
Минаха години.
Забрави розата,
но бодлите й още пробиваха мозъка му.
Вече поумнял и предвидлив,
за да гали си слага ръкавици.

ЗЛАТО

Тръгнах да търся злато.
Преодолявах препятствия.
Преминах през пустини,
през гори.
Не намерих нищо.
Върнах се!
Златото беше в косите ти.

РАНА

Нарани ръката си.
Болката е остра,
падаш на колене.
Кръвта рисува
с червена линия по земята.
Колкото и да се мъчиш
да забравиш
как се нарани,
всяко ръкостискане
ти го припомня,
а ти обичаш да се здрависваш!

КАТАСТРОФА

Префучават колите през кръстовища.
Мислите ти се плъзгат заедно с асфалта.
Изведнъж чуваш крясъци -
катастрофа, кръв по асфалта,
счупени стъкла.
Вият сирени, проглушават ушите ти.
Запалваш нервно цигара,
навярно за да скриеш лицето си
и мислите за живота, който
равнодушен се търкаля и
също така равнодушно
свършва пред погледа ти.

СЪЩЕСТВУВАНЕ

Питаш се защо още живееш,
когато има тъга,
има войни,
има смърт.
Когато си потънал в отчаяние,
а любовта е далече.

Но въпреки това ти си тук.
Има я поезията.
Надяваш се.