ЗАДЪХАНО
ЗАДЪХАНО
Сбогувал съм се още с раждането си.
И още с раждането си съм се разбрал
за всичко да си плащам.
Но не разбрах тогава и не разбирам още
животът има ли цена,
каква му е цената
и някога ще мога ли да я платя.
И сто години няма да ми стигнат:
- да кажа на всички колко ги обичам;
- да мина всички пътища и се изпраша;
- за най-безценното да не забравя…
Остава ми да зная и да помня,
че още с раждането си съм се сбогувал
и още с раждането си съм се разбрал
да ви обичам, хора!
ПРЯКО
Пък насреща ни куче, ни вълк се озъбва настръхнало.
И мирува пред огъня - мир и праха да раздуха.
Да прогоним зъба му се зъбим и ние. И тръгваме
изтощени от обич и в миг осветени от бухал.
Разгневени от кротост. До утре с кого ще разкъсаме
и нощта, и деня си? Да минем през себе си диво.
През кръвта, от която светът ще живее възкръснало.
През сълза, от която светът и до гроб ще отива …
ВДЪХНОВЕНО
Пръстите - сито-пресито - опипват пак въздуха,
пак неповита сълзата на рамото рано поръси.
Пръстите неуловимото мислене пръснаха -
неуловимата истина хвана лъжата със пръсти.
Кръстих мига си със твоето име и пламнаха
разните лудости ехо да хванат и върнат обратно.
Идваха живи и мъртви. И ставаха паднали.
Хванахме ехото. Мили послания мило ми прати.
Пръстите - сито-пресито - опипаха образа
още безплътен - до плът невъзможен - да гали и удря,
пулс да ми бъде, че двама до днес сме го носили
с пръсти, опипали въздуха и народили пак чувство…
ВИСОКО
Изтръпнаха ръцете ни да търсим сламката
и да разкъсваме гърдите си.
Безсилието ни задържаше в очите ви.
Гърдите ни боляха.
Под стряхата единствено летели спряха…
Боляха и ръцете ни.
И мислите за стряхата боляха.
Изплаканото никой не понесе през улука.
Светът не се интересуваше от чувствата ни.
Светът изтръпваше с ръцете си
да търси също сламката,
гърдите си да къса.
И късно ли в очите ни остана?
Отдавна той
за слънцето спасено се е хванал…
СЕЧ
Криво е дървото в края на улицата
- няма да се изправи и пред брадвата,
и пред вързаната й подпора.
Кривогледите предлагат и други решения.
Биха ги сторили, ако не бяха плодовете
и ако знаеха с какво да ги заменят…
Криво е дървото в края на очите ни,
в края на метафорите,
в края на…
Улицата след дървото също криволичи,
но отвежда при човека…
МИЛОСТ
Студено е от змиите. Студено
от зли езичета. А път гори.
А пладне по жарава ме подема.
А пламнал съм на сянката дори.
И пот ме въси. Път ме и обърса.
И пътя си доизвървях без страх.
Животът ми не е реден по пъзел
- посоката му сам си аз избрах.
Просъскват зли езичета по пътя
натрупаната жар да изстудят.
От жар посоката не съм обърквал
и лед не съм оставял в тоя ад.
Осъхна милостта ми и припомни,
че свят без змии няма на света.
Отпивам бавно пълната си стомна
и бързам думите да пощадя…
РАЗМИНАВАНЕ
Смъртно ни намразват за кълбото,
дето сме навили във будуването си:
- дето сме изплели и раздали;
- дето сме сънували в прегръдката си;
- дето от любов са скъсали…
Късно е кълбото да развивам и го меря.
От парчетата му нищо не се връзва.
Нищо и не се получава.
Славата е скъсано далече от омразата
и съблечено от нищо не зачева.
Реченото ни отвежда винаги далече.
И високо ни изправя над роденото от обич…
