ЕСЕН
ЕСЕН
Потънала във дрямка и забрава,
раздала вече всичко на света,
успокоена, мъдра, величава,
със ясни дни угасва есента.
Ненужно е да плачете, да молите.
Да, времето листата-дни развя.
Но жълтите огньове на тополите
горят над зеленеещи нивя.
1956
ЧЕРГА ЗА ТЕБ
на Майчето
Пролетно слънце пече.
Още ги няма листата -
сянка на младо дръвче
гола лежи на земята.
Слънцето жарко пече.
Слънцето буди листата.
Бърза тревата, тъче
черга за теб на земята.
1957
ЕСЕНЕН ЗАЛЕЗ
на Звезда
Премина безкрайният дъжд
и залезът тихо угасна.
Във сивата локва
потънаха голите клони.
Но трепна водата
и грейна нечакано ясно -
последният лист върху нея
брезичката щедро отрони.
И сякаш от залеза капка -
в среднощния сън на водата
гори и покорно догаря
безмълвният вик на брезата.
1958
***
Ни плясък, ни вълна. От залеза
магьосан е върхът.
И облаците там заспали са
и спрели са сред път.
И сякаш вие, пълни с прелести,
далечни младини,
във тоя вир планински спрели сте
в най-ясните си дни.
И струва ми се, неизминат е
изминатият път
и - неначенати - годините
все тъй пред мен стоят.
Но камъче полита, тласнато
случайно в тоя час.
И плуввам по реката, ясната,
след мойта сянка аз…
1959
ПАК ЩЕ СИ ДОЙДА ПРИ ТЕБЕ
Горо ле, горо -майчице!
Колко ли, горо, остава
при тебе да си дохождам,
със тебе да се раздумвам,
у тебе да си развявам
набралите се кахъри?…
Нищо гората не рече.
Само разлисти листето -
на сянка да си полегна.
Нищо гората не рече.
Само отключи извора -
с водица да се напия.
Нищо гората не рече.
Само ми даде пътека -
да ида горе на върха,
от върха да си погледам…
Горо ле, стара майчице!
Пак ще си дойда при тебе
на сянка да си почина,
с водица да се напия,
от върха да си погледам,
от тебе сила да взема.
1965
***
Стареем, мила моя, с теб, стареем…
Същинска руска зима е навън.
Същински твой забравен детски сън.
И твоята ръка в ръката ми се грее
като премръзнало врабче.
И времето - замръзналото - не тече.
А ние, мила моя, с теб стареем…
1985
