Станислав Костка Нойман

превод: Пенчо Симов

Застанах край прозореца, понеже
зовът на тази нощ е тъй прекрасен,
като очите ти, като гласа ти,
о, мой копнеж, тъй тъмен и тъй ясен.

В мъгли гората е, над тях - луната,
селцето скрито е, от сън обзето,
като блестяща лента е Сазава,
любов овчици води по небето.

С надеждите, от юни породени,
покой се разпростира замечтано…
Самото крехко щастие, тъй близо
не бях усещал никога по-рано.