Станислав Костка Нойман (Stanislav Kostka Neumann), чешки писател, е роден на 5.06. 1875 г. в Прага. Син на адвокат и член на Райхстага. През целия си живот се занимава с журналистика. Отначало е представител на витализма и цивилизма, после минава на позициите на социалистическия реализъм. Един от основателите през 20-те години на Комунистическата партия. Поетични книги: „Nemesis, bonorum custos…” (1895), „Апострофи горди и страстни” (1896), „Апостол съм на новия живот” (1896), „Дяволската слава между нас” (1897), „Сън за шествието на отчаяните и други стихотворения” (1903), „Китка цветя от различни сезони” (1907), „Чешки песни” (1910), „Книга за горите, реките и планините” (1914), „Богиня, светица, жена” (1915), „Горещ повей и други стихотворения” (1918), „Нови песни” (1923), „1914-1918″ (1927), „Любов” (1933), „Сърце и облаци” (1935), „Старите работници” (1936), „Соната на хоризонталния живот” (1937), „Бездънна година” (1937), „Задъхани години” (1946). Избрани произведения: „Стихотворения” (1955), „Песни за гнева и любовта” (1962), „Подадена ръка” (1975), „Песни за любовта и ненавистта” (1977). Умира на 28.06. 1947 г. в Прага. Събраните му съчинения в 22 т. излизат през 1962 г. Преводач от френски (Бодлер), руски (Кропоткин, Ленин) и др. Автор на проза и фейлетони.

Публикации:

Поезия:

ЗАСТАНАХ КРАЙ ПРОЗОРЕЦА/ превод: Пенчо Симов/ брой 46 декември 2012

ВЪЗХВАЛА НА СВЕТЛИНАТА/ превод: Пенчо Симов/ брой 142 ноември 2021