СТИХОВЕ ЗА ДЕЦА

Александър Вутимски

КЪМ ЕСЕН

Отиде си топлото лято -
със нашите летни игри.
По-лош и невесел е вятърът,
дохождат студени мъгли.

И щъркелът вече го няма, -
отлитна безмълвно на юг.
Аз гледам - на покрива само
врабчето останало тук.

Дърветата голи са вече,
и сякаш въздишат от скръб.
А ей, и снегът отдалече
блести на планинския гръб.

Къде е лъчистото лято
със чудните наши игри?…
Враждебният есенен вятър
разхожда студени мъгли.


ЕСЕННО УТРО

Сипва есенна зора
над заспалата гора.
А под стихнал небосклон
лекичко от клон на клон
скача с весели очи
катеричка. И фучи
силен вятър в утринта…
Падат белите листа.

Сипва есенна зора,
първите лъчи горят.
А над светлите поля
маха с пухкави крила
белосребърна мъгла.
Есен, смръщена и зла,
от небесна висина
рони тихичко слана.

Сипва есенна зора
над реки и езера.
В огледалните води
гаснат сетните звезди.
А дълбоко в сънен вир
рибките почиват в мир
и нашепват с бистър глас;
- Есен зла цари над нас!


КЪМ ОБЛАЧЕТО

Из просторите се скиташ,
чезнеш в висините.
Към лазурите политаш,
губиш се в мъглите.

Гледаш блесналите ниви,
вадите, полята…
Как бих искал да долитнеш
тука до земята.

Пухкаво и белоснежно
в двора ни да кацнеш,
и да ме повдигнеш нежно
към простора ясен.

Да се понесем честити,
волни над полето,
и да стигнем висините,
слънцето, небето…


КЪСНА ЕСЕН

Късна есен
е надвесила
над полята
смръщен лик.
И немирен
по баирите
тича вятър
с буен лик.

Зъзнем всички…
Няма птичките.
Няма вече
весел глъч.
Само враните
останаха.
Чакат още
топъл лъч.

Идва зима.
Край камината
ще се греем
в снежни дни.
И с надежда
ще поглеждаме
за пързалки
и шейни.


ПАК ЩЕ ЗАВАЛИ СНЕГЪТ

Пъстрите килими есента
ще сбере от светлите поляни.
И снегът над мъртвите листа
ще запада тихичко и нежно.
Над къщята рошавите рани
ще разтърсват черна перушина,
и ще шепнат по стрехите снежни
с вятъра, присвити до комина.
Аз ще бъда радостен и весел
и ще гледам сутрин през стъклата
как снегът се сипе над стрехата,
как лудува вятърът понесъл
лекичко снежинките на двора.
Дядо Мраз, накичен и усмихнат,
ще надникне весел през стобора…
А снегът ще пада все тъй тихо.


КЪМ СЕЛО

През полето необятно
в тихия заснежен път,
запъхтени пред шейната
белите коне летят.

Вятърът снега повдига,
вее с вихрени криле.
Края скоро ще достигнем
на безбрежното поле.

Там е бедната ни хижа,
там е нашето селце.
Там ни чака с толкоз грижи
мама с весело сърце.


ТАЯ ПУСТА ЗИМА

Вятърът понесъл
песен чудновата,
тича луд и весел,
тича през полята.

Брули дървесата,
черните им клони.
А от небесата
капки дъжд се ронят.

Тая пуста зима,
как така замина?
Ни снежинки има,
ни шейни и кънки.

Чакахме напразно
прага да прекрачи
Дядо Мраз със разни
хубави играчки.

Ех, сега да блеснат
ледните пързалки,
всички ще се стреснем,
и с шейните малки

горе от балкана
ще се спуснем с радост…
Ах! Дано захване
пак снегът да пада!


КОЛЕДАРИ

Блести белоснежната нощ във гората,
звездите трептят на небето.
Със сребърни клони мълчат дървесата,
в пътеките вятърът шета.

А ето - в поляната тиха и снежна,
с дървета и храсти в гората,
окичена в сняг и със клончета скрежни,
блести и се смее елхата.

А близо до нея усмихнато свеждат
чела със поклон дървесата.
И плахо, със радост, отгоре поглеждат
звездите, и спят небесата.

Блести белоснежната нощ във гората. -
Елхата е в свилени дари…
Но ето - пристъпва засмяна зората,
и пеят в село коледари.


ПРИСПИВНА ПЕСЕН

- Иде таз проклета зима -
рече врабчо и разтърси
сивата си перушина.
- Пак трохички ще се търсят.
Пак ще зъзна под стрехата,
жулено от ветровете.
И ще гледам пак реката
как пръщи от ледовете.
Ех, във таз проклета зима
и да ям дали ще има?

- Иде веселата зима, -
рече радостно детето.
- Ех, че плъзгане ще има
със шейни по снеговете.
Много хубава пързалка
долу на реката става.
С моята шейничка малка
всичките ще изпреварвам.
Колко радости донася
тая зима беловласа!

- Пак студът ще ни защипе -
рече тихичко дърварят.
Скоро сняг ще се посипе
по долини и чукари.
Скреж ще смръзне дървесата.
Трябва с моята секира
да потегля към гората,
съчки и дърва да сбирам.
Иде, никого не пита,
тая зима страховита!


МАРТЕНИЦИ

Снощи всичко спяло. Над комините
гледала луната от небето
как над къщите без шум преминала
бабичка с усмивка на лицето.

Тихо през комините напускала
мартеници бели и червени.
После тръгнала сама по пустите
мокри пътища с коси развени.

А на сутринта безброй момиченца
и момченца с весели очички
се събудили с ръце накичени
с бели и червени мартенички.


ПРОЛЕТ

Пролетният вятър в градината
тихо и неясно шумоли.
В планината розови мъгли
се изкачват към небето синьо.

Меки и зелени са тревичките.
Шаренеят пролетни цветя.
Скрити във зелените листа
радостно се разговарят птичките.

Цяла дълга зима са тъгували
птичките за родната страна;
в Африка далечна са сънували
своите оставени гнезда.

Но сега отново тук са всички -
радват се на пъстрите цветя,
радват се на родната страна -
мъничките и щастливи птички.


БЕЛИЯТ ВОЛ

Белият вол остаря.
Вижте го колко е тъжен.
Тихо преживя до къщата,
що ли си мисли, не знам.

Никой не пита дали
има за работа сили -
сутрин във ранни зори
белият вол е на нивата.

Лете във късния мрак
той се завръща от работа
и пред талигата бавно
влачи сено и дърва.

Старият вол е сега
много замислен. И сигурно
както преживя, така
сам ще умре до талигата.


СИРАК

Днес посърнало слънце засветило.
Есента пожълтила дърветата.
Падат бавно, самотно листата им
и е сякаш по-тъжна земята.

Но другарите мои не гледат,
че тревата е станала бледа.
На войници играят в ливадата,
и се гонят, и смеят се радостно.

Само аз съм от тях настрана
и на нищо не ми се играе.
Аз съм скръбен, и тих, и отчаян съм:
моят татко умря на война.

Много дни оттогава изминаха,
и със сълзи си спомням за него.
Имам само едничка утеха,
че е паднал във бой за родината.


ВЕСЕЛИ НЕБЕСА

Не се сърди, че си различен,
че не приличаш на околните.
Ти виждаш, че децата тичат
и гледат бягащите облаци.

Обичай вятъра, водата -
върви, свири и пей с дъжда.
И през безкрая на снега
танцувай сам във здрачината.

Очите ти ще гледат синьото,
огромно, хубаво небе…
И в тая весела пустиня
ще се зараждат цветове…

Ще заживееш със вселената
и дървесата ще звънят -
тъй както хората растат
и се променят континентите.

А в зрялата си възраст сам
ще слезнеш кротко между хората,
и с прости думи ще говориш
за веселите небеса.


СВЕТЛА НОЩ

Светла нощ в полето,
месецът блести.
Трепкат на небето
ясните звезди.

Бдят с очички будни
бодро над света
и разказват чудни
приказки в нощта.

Някой път звездите
с грейнали чела
литват като птички
в лунната мъгла.


МЕЧТА

Ако имах самолет,
щях от нашата градина
да излитна сам-самин
до небето.

Прелетял над материци,
щях да слязна в някой град.
На широкия площад
щях да кацна като птица.

Фотографи да ме снимат
в мойто пътно облекло;
посе в вестника да има:
- Първото дете-пилот!

Ако имах самолет,
щях да скоча с парашут.
Мамичка ще се гордее,
че съм толкова прочут…


МАЛКИЯТ

Казват, че съм още малък,
а съм в трето отделение.
Питам ви, ако съм малък
туй нима е престъпление.

Имам хубава читанка
и обичам да чета,
сутрин с кожената чанта
аз излизам от дома.

Знайте, че и таз година
ще премина пак със шест.
Нищо, че съм малък днес.
Утре татко ще надмина.

Аз ще стана архитект -
ще строя бетонни сгради.
Затова се уча с радост
и урока ми е лек.

Да порасна като чичо
аз очаквам с нетърпение.
Тъй, че малък ме наричат,
няма никакво значение.