ПРИВЕЧЕР

Ираклий Абашидзе

превод: Найден Вълчев

ПРИВЕЧЕР

И щом ти си такава направа
и духът ти е
     в битки кален,
теб
    с какво
            ще те плашат тогава
и пространство,
                  и време,
                           и тлен?

Да,
     камбаната вече отеква
и косите
          навя ги снегът,
стана крачката
                  бавна и мека,
но дочуваш ли -
                         жив е стихът.

Да,
    камбаната бие и вятър
ще напълни екрана
                              с мъгла,
но ти още
               стоиш на земята
като твойта Екларска скала.

И съдбата не ще ти
                             завижда,
че излизат ти сметките
                                 в ред.
А пространството
                      дълго ще вижда
твоя бял или чер
                          силует.


РУСТАВЕЛИ В ПУСТИНЯТА

- Теб какво те вдигна от Мецхети
и посели те сред този зной?
На враждите мрежите проклети
ли простря пред тебе някой? Кой?
Беше ли останал нейде в мрака,
мил и скъп за теб, човек поне?
Теб те е прокудил тука някой.

Рече Руставели: - Друг ли? Не.

- Или може би в борба за слава,
лепкава, със лакти, с рамене,
пътя ти препречи людска завист?

Рече Руставели: - Завист? Не.

- Може би след теб измяна черна
да е дишала в тила ти ден след ден
и пред мръсната и лицемерност
ти да си отстъпил уморен?
Може би през границата странна
на съдбата, вярата, кръвта,
те прокуди тази зла измяна?

Рече Руставели: - Не и тя.

- Може би ласкателите ниски
са се плели всеки божи ден
из краката ти и ти си искал
да загърбиш подлия им плен?
Че ласкателството е отровно,
действа то с перце, а не с длето.
То ли е за твоя хал виновно?

Рече Руставели: - Не е то.

Но тогава може би омраза
някаква, с невиждащи очи,
теб те е довела тук за казън
в ада на пустинните лъчи?
Тя ли те направи въглен прашен,
тя ли те изсели от света
на доброто детство, с прага бащин?

Рече Руставели: - Не. Не тя.

- Кой тогава твойта скрита тайна
явна стори и на самота
те обрече в пустошта безкрайна?

Рече Руставели: - Любовта.