ПРИВЕЧЕР
превод: Найден Вълчев
ПРИВЕЧЕР
И щом ти си такава направа
и духът ти е
в битки кален,
теб
с какво
ще те плашат тогава
и пространство,
и време,
и тлен?
Да,
камбаната вече отеква
и косите
навя ги снегът,
стана крачката
бавна и мека,
но дочуваш ли -
жив е стихът.
Да,
камбаната бие и вятър
ще напълни екрана
с мъгла,
но ти още
стоиш на земята
като твойта Екларска скала.
И съдбата не ще ти
завижда,
че излизат ти сметките
в ред.
А пространството
дълго ще вижда
твоя бял или чер
силует.
РУСТАВЕЛИ В ПУСТИНЯТА
- Теб какво те вдигна от Мецхети
и посели те сред този зной?
На враждите мрежите проклети
ли простря пред тебе някой? Кой?
Беше ли останал нейде в мрака,
мил и скъп за теб, човек поне?
Теб те е прокудил тука някой.
Рече Руставели: - Друг ли? Не.
- Или може би в борба за слава,
лепкава, със лакти, с рамене,
пътя ти препречи людска завист?
Рече Руставели: - Завист? Не.
- Може би след теб измяна черна
да е дишала в тила ти ден след ден
и пред мръсната и лицемерност
ти да си отстъпил уморен?
Може би през границата странна
на съдбата, вярата, кръвта,
те прокуди тази зла измяна?
Рече Руставели: - Не и тя.
- Може би ласкателите ниски
са се плели всеки божи ден
из краката ти и ти си искал
да загърбиш подлия им плен?
Че ласкателството е отровно,
действа то с перце, а не с длето.
То ли е за твоя хал виновно?
Рече Руставели: - Не е то.
Но тогава може би омраза
някаква, с невиждащи очи,
теб те е довела тук за казън
в ада на пустинните лъчи?
Тя ли те направи въглен прашен,
тя ли те изсели от света
на доброто детство, с прага бащин?
Рече Руставели: - Не. Не тя.
- Кой тогава твойта скрита тайна
явна стори и на самота
те обрече в пустошта безкрайна?
Рече Руставели: - Любовта.
