ВРЕМЕТО

Шумишбай Сариев

превод: Найден Вълчев

Времето -
            това е един кон галопиращ,
под чиито копита снегът се тресе.
При щастието,
в най-хубавия кът от всемира,
в моето утре
                той ще ме отнесе.
Планини и пропасти,
                              вода и огън -
виж как ги минава като на шега
моята детска надежда.
                            И ето, че мога
със нея
           да си живея
                       и досега.
Че времето не спира
                        дъх да си поеме,
то си лети -
                 този понесен ат.
И всичко,
             което от живота ще взема,
трябва да го върна двойно
на този свят.
Сам си издавам тази тежка присъда
и тръгвам на път
                      след мойте мечти.
Време, напред!
                        Към моя ден бъдещ,
приказен кон мой,
                            лети!