Александър Дугин

превод: Румен Воденичаров

Дъхът им спря. Путин се завърна

Освободеният Путин

На 4 март 2012 г. Владимир Путин преживя най-драматичния момент от своята политическа кариера. Той мислеше за този мандат  от първото си избиране, но последните 4 години това за него видимо стана истински кошмар. Сега Путин е отново на челна позиция - законовите процедури са спазени и мoже да  действа открито. До  2024 год, когато на него ще му се наложи отново принудително да се раздели с властта, може да се случи всичко, което той замисли. Следователно именно днес Владимир Путин е свободен да действа в политиката, идеологията и историята така, както никога досега не му се беше удавало и може би никога вече няма да му се удаде.

Ще се възползва ли руският президент от тази свобода?

Патриотизъм без либерализъм

Либералите и прозападните, а следователно значителна част от руските елити, днес свалиха доверието си от Путин. Естествено това на първо място отразява позицията на Запада, за който възможното връщане на Путин през последните години беше кошмар. Кошмарът стана реалност. Мисля, че от тук нататък едва ли някой ще повярва в „либерализма” на Путин. Тази съставляваща е окончателно изключена от формулата на Путин. И то необратимо. Така че натискът към него от страна на САЩ  ще нараства, даже  в случай, че му  удаде да маргинализира  вътрешната опозиция.

На Путин му остава единствено патриотизмът. И именно него той демонстрира по време на предизборната кампания, за да легитимира своя нов президентски мандат. Може би лично на Путин такава ситуация да не допада. Но той няма друг изход. Ето защо на нас ни предстои да наблюдаваме един нов Путин - по еднозначен, праволинеен и по-прозрачен. Путин-патриот без приставката „либерален”. Речите, съответстващи на тази нова роля, вече са произнесени, съответните текстове вече са написани. Въпросът е как да стане жизнена новата формула „Патриотизъм без либерализъм”.

Многополярност

Във външната политика на Путин не му остава друга алтернатива, освен да се заеме за изграждане на многополюсен свят като контрапункт на западната (американската) хегемония. И на това място веднага възниква  доста опасна ситуация: съдбата на тези страни, които са се опълчвали на тази хегемония  е плачевна (Сърбия, Афганистан, Либия, днес Сирия, утре Иран). Противниците на американската доминация автоматически се превръщат  в мишени на западната интервенция. И ако ние не притежавахме атомно оръжие, то напълно възможно щеше да бъде  да се чуе рева  от двигателите на американските безпилотни самолети в непосредствена близост  на руските градове. Но да се убягва от  директен сблъсък със Съединените щати и техните съюзници вече е невъзможно, защото след подготвяното нахлуване в Сирия и Иран, следващата цел логично ще бъде  Русия. Затова Путин има единствен изход - открита и пълна подкрепа на Сирия и Иран както военна, така   политическа и икономическа. Означава ли това обявяване на война на Запада? По скоро  трезва оценка на факта, че войната вече е в ход. Не ние започнахме войната първи, но въпросът кой първи е започнал войната, както показва историята, няма първостепенно значение - по-важно е кой печели войната. Наистина на Русия ще й бъде трудно да участва в сблъсъка със Запада сама. И затова остава вариантът незабавно да се създава многополюсна коалиция, действайки така че Китай, Индия, ислямските страни, страните от Азия и Латинска Америка да се окажат на наша страна.

Да, това е Трета Световна война. Готови ли сме ние собствено да се включим в нея не стои, защото тя в известен смисъл е започнала без някой да ни пита. Сега може или да  признаем реалността, или да продължим да се правим, че не я забелязваме. Залогът е устройството на   бъдещия свят: или хегемония на Запада, или многополюсен свят.

Евразийски съюз

За да стане пълноценен полюс на многополюсния свят Русия трябва да разшири съществено своя стратегически потенциал в смисъл на пространство, ресурси, икономически и стратегически възможности. Минимумът за това може да бъде интеграцията на постсъветското пространство т.е. създаването на Евразийския съюз. Създаването на този съюз е необходимото условие за многополюсното устройство. Огромни усилия ще трябва да се  приложат за да се привлекат на наша страна Украйна, а също така Азербайджан,  Узбекистан и Молдова.  С това до този момент нито един руски президент не се е занимавал системно, разчитайки или на вентилите на газопроводите  или на конюнктурните  ходове на руски пиарщици.

Нова икономика

Путин-патриотът е длъжен да преразгледа радикално основите на съвременната  икономика.  До днешния момент цялата руска икономическа стратегия се свеждаше до решение на следната дилема: с какво темпо да се провеждат либералните пазарни реформи и какви разходи  при тези реформи са приемливи и съвместими със запазване на суверенитета. Тоест целта беше една - да се направи руската икономика точно такава каквато е на Запад. При това реформаторите предлагаха да се действа колкото се може по-бързо и да не се мисли за суверенитета, а консерваторите, обратно, настояваха да не се бърза и да се мисли за суверенитета. Но и двете групи не поставяха под съмнение главното, а именно, че пазарният капитализъм от западен тип  е единственият възможен модел на съвременната икономика, безспорен и  универсален за всички страни, включително и за Русия.

Сега на Путин ще му се наложи да мисли и действа по съвсем друг начин. Заради историко-културните особености на руското общество западният либерализъм не можа да пусне корени в Русия. Опитът да се продължат либералните реформи и да се запазят елементите на икономика по западен образец, неизбежно ще доведе до делегитимиране  на Путин в очите на народа, а „народът”, пак ще напомня, оттук нататък  остава единственият и основен  източник на неговата легитимност.

Освен това системата на световния капитализъм не е подготвена да интегрира пълноценно Русия при съхраняване и укрепване на нейния суверенитет. Тя сама се намира в дълбока  системна криза и все повече проявява своята катастрофална и безизходна  природа. Следователно занапред въпросът в икономическата област ще трябва да се постави съвсем различно, а именно: Не с каква скорост да се строи либерален капитализъм в Русия, а дали изобщо да се строи и ако няма да се строи, то с какво може да бъде заменен?

Въпросът засега е без отговор. Но да се продължава по инерция е пагубно. Лимитът на либерализма е изчерпан. Основните ориентири на алтернативата по мое мнение са следните:

- създаване на евразийска валута (евразийска рубла) със съответна реформа на цялата банкова система

- запазване на патернистичния модел

- социална ориентация

- ударно развитие на приоритетни области във високите технологии и производството

- отказване от виртуалната, чисто финансова икономика и съсредоточаване върху реалния сектор

Национална сигурност

Сигурността става основен приоритет на новата патриотична политика. Това предполага скок в развитието на отбранителни технологии и концентриране на интелектуалния потенциал на Русия във ВПК с приоритетното му  финансиране (за сметка на всички други комплекси). Цялото общество трябва да работи за армията и за повишаване на отбранителната способност на страната. Това предполага преустройство на цялата социална система и на първо място промяна на нравствените идеали и ориентация - от консуматорски, хедонистични и кариерни стремежи към идеалите за служба на Отечеството, за  труд, героизъм и жертвоготовост.

Абсолютно недопустимо е по нататъшното запазване в Русия на мрежата от агенти на влияние на Запада, които днес не само присъстват, но и доминират в много сектори на живота: СМИ, експертния пул, културата, образованието и т.н. Тези мрежи бяха въведени в Русия в 90-те години със съгласието на Елцин и до този момент  остават най-важния камертон, по който се модулират социалните процеси и нагласи. Това би противоречало на идеята за сигурност  на Русия в новите исторически условия.

Национална политика

Мултиетническата и мултиконфесионална природа на руското общество го прави уязвимо за деструктивни технологии и операции на мрежовите войни. Путин-патриотът писа за това, че националната политика се явява приоритетна задача днес. Ако той се заеме сериозно с нея, то ще се набележат следните  направления:

- Ще се започне широкомащабна кампания за укрепване на културното самосъзнание на етническото руско ядро на руското общество и възраждане на националната гордост

- Приоритетно направление на вътрешната политика  ще станат проблемите на етническите и религиозни малцинства и планирането на социалните процеси в тях

- Последователна и планомерна интеграция на малцинствата в руското общество със запазване на тяхната културна идентичност

- Нулева толерантност  към всички форми на радикален  национализъм, ксенофобия и сепаратизъм (в това число и към „руския микронационализъм”).

Всъщност става въпрос за курс на национална мобилизация и създаване на нов тип общество.

Социална политика

Путин-патриотът, отказал се от либерализма, залага не на „силните ” и „успешните” т.е. на олигарсите от различен вид, а на „слабите” и „обеднелите” т.е. на честните хора, каквито са мнозинството в Русия. На тях той заложи преди изборите. Взаимопомощ, социално подпомагане на по-бедните, справедливо разпределяне на средствата във всички слоеве на обществото ще станат алтернатива на либералния лозунг „Помогни си сам!”. На смяна на преобладаващия днес социал-дарвинизъм ще бъде въведен модела на  новия  (недогматичен)  руски социализъм.

Корупция

Корупцията е жизнената среда на съвременна Русия. В това си качество тя е непобедима и неизкоренима дори с прилагане на свръхрадикални мерки. Затова патриотът-Путин ще действа на два раза. Той ще разделя корупцията на две съставни части: корупция свързана с търговия на национални интереси (нещо, което е аналогично на саботаж  или работа за противника) и корупция не предполагаща национално предателство. В началния етап извънредни мерки ще бъдат предприети преди всичко към първата категория корупционери. Това може да се  нарече „локализиране на корупцията в пределите на страната”. По този начин ще се отреже достъпа на мрежовите технологии разлагащи руското общество с управлявана корупция от чужбина. А на един по-късен етап ще бъде задействана програма за борба и с вътрешната корупция.

Културна революция: бронзова епоха

След директното копиране на западните стандарти - постмодернизъм и общество на зрелищата, се налага да възстановява  руския културен код в всички негови измерения (в класиката, модерното и даже в постмодерното, защото теоритически е възможно съществуване на съвсем оригинален и самобитен руски постмодерн). Руската революция в културата и изкуството ще се нуждае от радикална подмяна на кадрите в тази област и преди всичко  изоставяне на втори план шоу бизнеса като явление (от патриотична гледна точка шоу бизнесът не е нищо друго  освен социална патология).

Путин - патриот по неволя

Тук можем да прекъснем, въпреки, че нищо не пречи да продължим в същия дух. Сега може да запитаме читателя : „Е как е, спря ли ви дъхът?”. На някои от радост, на други - от ужас. Скептиците ще промърморят: патриотични фантазии, параноя. Аз не настоявам, че всичко това е реалистично. На пръв поглед за 12 години не с това запомнихме Путин. Той нито веднаж не превиваше палката до счупване  и не отиваше до край. Но този присъщ на него стил вече се изчерпа. Ако Путин се опита да се върне към стария модел на компромис между либерализма и патриотизма, той на практика ще се убеди, че не работи.

Очертава се интересна ситуация. Путин по своята психическа  нагласа и представи изобщо не е склонен да поеме в посоката на плана, описан от нас (а всъщност и от него в предизборните  речи и статии). Но… не може и да не го следва. Дори да е изказал всичко това както винаги по-рано не съвсем на сериозно. Но историята е запечатила думите му.

С една дума мисля, че скоро предстои да става интересно.

„Аргументы и факты” , 11. 03. 2012