ВЕРОНИКА КРАШЕНИННИКОВА: „ВАШИНГТОН НЕ ТЪРСИ ПАРТНЬОРИ, А ВАСАЛИ”

превод: Румен Воденичаров

Интервю на Виктор Грибачов специално за Столетие.ру  

- Вероника Юриевна, днес терминът  „презареждане” на практика не се използва от нашите политици. Или  когато го употребят неочаквано в свое изказване, то го правят с порядъчна доза  скепсис. В Русия  днес все по-рядко се  говори за руско-американски отношения - може би изчакват резултатите от президентските  избори през ноември с надеждата, че Вашингтон „ще се обърне с лице към нас”. Вие оптимист ли сте?

- Не, просто смятам, че съм реалист. И двете страни на САЩ за нас са лоши. А военните цели - подчиняване на Русия, както е известно могат да се постигат и с „мирни “средства. Североатлантическият блок - разбирай Вашингтон, реализира бизнес стратегия, основана на принципа „Защо да се воюва, след като  може да се купи”. Неотдавна стана известно, че не особено твърди политици от обкръжението на сирийския президент Башар Асад са били „убедени с пари”. Те  преминаха на страната на враговете на страната и започнаха да отработват получения аванс, поливайки с мръсотия сирийското ръководство. Но това е пример за индивидуален подход към отделно взети личности, всъщност Вашингтон и Брюксел работят значително по-мащабно. И в случая с  Русия и Средна Азия вместо с бомбардировки и въоръжаване на „опозицията”, САЩ и НАТО си пробиват път и печелят симпатиите на политици и населението с раздаване на контракти за изпълнение. Те изтъкват само икономически аргументи: „това е бизнес за вашите фирми, доходи за вашия бюджет и нови работни места за вашия народ. А ние просто сме алтруисти и не искаме в замяна на това нищо.”

Капитализмът, подобието на който ние се опитваме да построим в страната, се базира на извличане на печалба, при това в повечето случаи на нас ни предлагат да не се замисляме от къде идва тя. Раздаването на контракти не е нищо друго, освен подкуп. Или  по-точно начин да се тушира волята за съпротива. Откриването на нови военни бази в държавите на бившия Съветски съюз е основано точно на това. Вашингтон плаща на страната-домакин и редовно се съгласява да увеличава таксата за арендата. Така става навсякъде от Колумбия в Латинска Америка до Косово на Балканите ( с изключение на България, където и не плащат. б.пр.) и до Централна Азия. Посланикът на САЩ в Русия Майкъл Макфол в реч пред студентите от Университета по икономика в Москва през май се изпусна, че САЩ „са предложили подкуп” на правителството на Киргизия за запазване на военната база в летището на „Манас”.

- Тоест излиза, че цялата тази бизнес-стратегия няма нищо общо с някакви  високи принципи за уважение към външнополитическия партньор…

- Подкупът е широко разпространена практика от Съединените щати за политическо съблазняване. Ако желаете бихте могли да го наричате  мирен. Тези, които не се продават, се опитват да ги свалят с „цветна революция“. Ако този вариант не проработи, въоръжават местни бандити и терористи и под предлог на предизвикана хуманитарна криза започват да бомбардират населението на суверенната държава. Няма нужда да посочвам примери - ще ни избодат очите. В Централна Азия  САЩ продължават подготовката и увеличаване на  военно-политическото си влияние. Моментът на преминаване към активна фаза (война) зависи от фазата, до която е достигнала ситуацията. По всичко личи, че обстановката започва да се подгрява.

В момента за Вашингтон и неговите съюзници (България е един от верните съюзници, б.пр.) мишена №1 е Сирия. На целия свят денонощно се внушава: „Трябва да се свали  кървавия диктатор Асад!”. Каква демокрация се опитват  да внедрят в Сирия Съединените щати, след като много добре знаят, че срещу законния президент действат радикални ислямисти , включително и членове на „Ал Кайда”? На същата тази организация, която е обявена за заклет враг на САЩ. Съединените щати са готови да се съюзят срещу Сирия с който и да е, следвайки своя изпитан принцип

 „Целта оправдава средствата“. Нашата дипломация след встъпването на Владимир Путин като президент видимо втвърди позицията си по въпроса за Сирия и в ООН и на други международни форуми, за което трябва да бъде поздравена.

Въпреки че има пословица относно „делбата на кожата на неубитата мечка Вашингтон доста точно е определил  регионите, в които трябва да налага „демокрация” собствено производство. За това още през март 2007 г. съобщи бившият върховен главнокомандващ на НАТО в Европа  ген. Уесли Кларк. Пентагонът трябвало да завоюва 7 страни за 5 години: започвайки с Ирак, Сирия, Либия, Ливан, Сомалия, Судан и завършвайки с Иран. Дойде време за равносметка. В Ирак мисията е завършена,  в Либия - също. Судан е рацепен на две части. Сирия е подложена на яростна атака, за Ливан и Сомалия засега изчакват удобен момент. Да, донякъде изостават с графика - населението на държавите-мишени се съпротивлява на „освободителите ” по-енергично, отколкото се предполагаше. И накрая камъчето, което може да обърне колата на Вашингтон, остава Иран. Не напразно изпратеният ни за посланик Майкъл Макфол се смята за специалист освен за Русия и за Иран. Една от неговите задачи в Москва се състои в това да използва руското влияние срещу Техеран. Но за последните няколко месеца точно в тази посока няма и милиметър  напредък.

- След приемане на Закона за некомерсиалните организации (НКО), получаващи финансиране от чужбина, прозападното лоби започна да придобива очертания, също като при проявяване на фотоснимка до неотдавна. Най-известните НКО гордо и демонстративно заявиха, че никога няма да се регистрират в Министерството на правосъдието като чуждестранни агенти. Мисля, че няма да започнат да нарушават повечето други закони, те никога не са имали особен интерес към политиката и едва ли могат да бъдат причислени към прозападното лоби. С каква цел тогава ги хрантутят?

- Щом като са ги хрантутили 20 години и продължават - значи имат полза от тях. Капиталистите не хвърлят пари на вятъра. САЩ и Западна Европа  финансират нашите НКО следвайки военната тактика на „бомбения килим”. Средства се отделят не само за политически проекти, но и за най-различни групи от обществото: от перинатални (за патологична бременност) центрове до борба с пожарите, а също за женски организации и „защитници на гората“. На  гори, слава богу, сме богати. Това на първо място е прикритие, защото нашите граждани лесно се заблуждават, а това пък прави тяхното участие масово. На второ място това е психологическо  въздействие  върху ума и сърцето на хората - военна стратегия, разработена по време на войната във Виетнам. Така се създава образа на добрата и загрижена чужда държава, готова да помага безкористно на народа в страната.  

Адресът на меценатите е известен. В 1967 г. във Вашингтон избухна скандал. Журналисти на вестник „Вашингтон пост” разкриха широка система за финансиране  на голям брой обществени организации и деятели в чужбина  от страна ва ЦРУ. Парите преминавали през американски некомерсиални фондове и по-нататък посредством подставени организации стигали до крайните получатели. В американската столица разбраха, че това е грешка и направиха извод:  Ако всичко това се върши открито и подривната дейност се представя като  „защита на правата на човека” и „разпространение на демокрацията“, то би било по-ефективно, защото ще ангажира както цялото американско общество, така и  обществени сили в самите държави -мишени. „Ние не трябва да водим тази дейност тайно, казваше в 1986 г. Карл Гершман, днешният президент на американския фонд за поддържане на демокрацията (National Endowment for Democracy ). Лошо е , когато демократически групи по цял свят се разглеждат като съществуващи от субсидиите на ЦРУ. Затова и престанахме да го правим”.

Но финансирането продължава и ще продължава. Националният фонд за поддържане на демокрацията беше създаден през 1983 год. като механизъм за финансиране на подривна дейност (Този фонд финансира двата национални института на Демократическата и Републиканската партии, както и радио „Гласът на Америка”, б.пр.).Въпреки че официално е неправителствена организация, 95 %  от неговия бюджет идва от държавната хазна. През 1991 год. първият президент на фонда Алън Вайнщайн заяви: „Много от това, което правим днес ние, преди 25 години вършеше ЦРУ. Смени се само униформата - сега тя е цивилна.”

След разпадането на Съветския съюз дейността на западните НКО на територията на СНГ се разгърна на практика почти безпрепятствено. За малко повече от 20 години американските и западноевропейските НКО създадоха в Русия и съседните  й страни многопластова подривна инфраструктура и мрежи. Само Агенцията на САЩ за международно развитие през последните 15 години е „инвестирала” в руското гражданско общество повече от 2.6 млрд долара и всяка година продължава да отделя за Русия по 60-70 милиона. Освен държавните фондове на САЩ и на членките на НАТО за финансиране на „демократичните” процеси предлагат и частни фондове: фонд Форд, на семейство МакАртур, на Джордж Сорос (изключително влиятелен в България, б.пр.“), Карнеги Ендаумънт, на Конрад Аденауер и др. Едрият бизнес също очаква добри печалби от политически инвестиции. Нека си признаем - за един милион долара в нашата страна може да се направи много нещо -  и добро, и лошо.

- Ето че се върнахме към презрения метал. С нас засега воюват с парите: дават ги на тези, които смятат за неоходими и полезни. При това Вашингтон изобщо не е желае икономическо процъфтяване на Русия дори на основата на експорта на енергоресурси. Достатъчно е да си припомним с какви трудности се сблъсква Москва за придвижване на проектите за европейски газопроводи. Сега широко се тиражира мантрата, че Старият свят не се нуждае от руския газ, защото в много страни вече е намерена алтернативата - шистов газ. Американските експерти  не спират радостно да твърдят, че добивът на шистов газ в САЩ ще попречи на Русия да използва „енергийното оръжие” срещу европейските потребители…. Става въпрос за добре организирана пиар-кампания (в България в нея се включи самият американски посланик, б.пр.). Целта на кампанията е ясна - де се подбие цената на руския газ. Това също е война - война за пари.

- Абсолютно нищо ново. Нас винаги са се мъчили да ни задушат икономически, използвайки „костеливата ръка” на глада. Решителното настъпление срещу СССР започна от момента на овластяването на десния радикал Роналд Рейгън и неговите съмишленици: съветника по национална безопасност Уилям Кларк и директора на ЦРУ Уилям Кейси, които си подбраха  кадри по свой образ и подобие - политически главорези. Рейгън се отказа от политиката на „сдържане”, обяви Съветския съюз за „империя на злото” и взе на въоръжение политиката на „отхвърляне”. През 1982-82 год. беше разработен План за икономическото и финансово унищожение на СССР, който предвиждаше пресичане на всички възможности за валутни доходи на нашата страна. Съставките на този план бяха: понижаване в сговор със Саудитска Арабия на цената на петрола, предотвратяване на строежа на втория клон на Сибирския газопровод, таван от 30 % за импорт на руски газ в Европа и дори като планирана загуба за Стария свят - отказване на кредити и заеми, забрана за продаване на технологии.

Роналд Рейгън, един крайно необразован човек, посредствен актьор и информатор на ЦРУ в Холивуд, както и неговите крайно десни съветници, се  устройваха единствено от изчезването на Съветския съюз на  картата на света.. Тази стратегия е била толкова секретна, че даже в рейгъновата администрация  само дузина сътрудници са знаели за нейното съществуване. В нея не е бил посветен дори вицепрезидентът Джордж Буш-старши. Елементарно. Сговорът със Саудитска Арабия за понижаване цената на петрола накърняваше петролните интереси на Буш.

Да , това беше смел подход, казва Директорът по икономически въпроси в Съвета по национана сигурност Робърт Робинсън, и много европейци, и много сътрудници в ЦРУ  го смятаха за контрапродуктивен. Те  чувстваха, че това е опит за се измени коренно и да се отстрани тази непобедима, съкрушителна сила - Съветски съюз от картата на света. Всички мислеха, че той ще съществува още много дълго и за много поколения.”

Според техните пресмятания ефектът трябваше да се акумулира 5-10 години. И действително, изминаха 9 години до деня на официалното разпадане на СССР през декември 1991 г., когато Михаил Горбачов обяви дефолт (фалит) по валутните дългове на Съветския съюз на сума 96 милиарда долара.

- А сега накъде? И днес ли трябва да изхождаме от постоянството във  външната политика на САЩ?

- Друга политика в своята история те никога не са водили. Който и от двамата кандидата  да победи в американските избори през ноември, ще продължи усилията за неутрализиране на независимоста и подчиняване на Русия със средствата възможни за  момента. Помните ли термина „ескалация”? Президентът Барак  Обама беше представян като гълъб на мира и като протовоположност на тъповатия и агресивен Джордж Буш-младши. Но ако Джордж Буш планираше да разположи в Европа десетина противоракети и чифт радари, то Барак Обама вече реализира  къде къде по-мащабна  четиристъпална система за противоракетна отбрана. Увеличаването на военната сила в Афганистан, Либия, Сирия, „осакатяващите” санкции спрямо Иран, „арабската пролет” и активното съдействие на радикалните екстремисти - всичко това е политика на Нобеловия лауреат за мир Барак Обама.

Що се касае до Русия - с Барак Обама или с Мит Ромни курсът  на Вашингтон ще се ожесточи. Американските радикали ще започнат да напомнят за провала на „презареждането”. Подчиняването на Русия не се състоя и натискът ще се засилва. Това проличава в конфликтни точки, създавани от тях като „Закона Магнитски” „Пуси райът” и др. И ще се прояви по време на регионалните избори. Паралелно ще продължи работата с помощта на НКО, разширяване на сътрудничеството с НАТО, нарастване на военния потенциал покрай нашите граници.

Днес за Русия  илюзиите за положителния пълнеж на термина „презареждане” са разбити на парчета от реалността. Ще повторя - във Вашингтон в това понятие нищо подобно никога не са и влагали.

По всичко личи, че Владимир Путин не храни надежди за „равноправно партньорство” с Вашингтон и това е важна отправна точка. На Вашингтон не му трябват партньори, той се нуждае от васали. Нашата държава и нашия народ заслужават по-добра съдба отколкото тази, която им предлагат Съединените щати.


Столетие. ру, 29.08.2012