Ян Поничан (15.06.1902 - 25.02.1978) е първият словашки пролетарски поет. Романист, драматург, преводач. Роден в село Очова. Рано изгубва родителите си. Юрист по професия. Член на комунистическата партия от 1924 г. Репресиран за симпатиите си към СССР. Дебютира през 1923 г. със стихосбирката „Съм”, след което издава „Песен за живота” (19230, „Демонтаж” (1929), „Вечерни светлини” (1931), „Ангара” (1934), „Полюси” (1937). Най-известна е поемата му „Дивният Янко” (1941), посветена на революционния поет Янко Крал. Издава още „Сън на междата” (1942), „Въстание” (1946), „Клас” (1946), „Град” (1947), „Ручеят не стихва” (1959), „Спирала на любовта” (1972), „Дълбини и далечини” (1973) и др. Пише проза и пиеси. Превежда Есенин, Маяковски, Ади, Петьофи, Шилер, Молиер, Калдерон де ла Барка, български поети и др. Директор на издателство до пенсионирането си през 1964 г. Народен деятел на културата.

Публикации:

Поезия:

ДЪЛБИНИ - ВИСИНИ/ превод: Пенчо Симов/ брой 46 декември 2012