Михайло Старицки

превод: Веселин Ханчев

Кичур спуснал се немирно
над склоненото лице,
тичаща игла безспирно
между слабите ръце.

Плат богатски - на колене,
бледен лъч в опушен кът,
под ресниците смрачени
сенки, черни като смърт.

Дълга кашлица в гърдите,
вятър жално стенещ вън,
кръв, нахлула във очите,
непознали кротък сън.

Свит от труд и от уплаха
гръб, наметнат с кърпен шал…

Как горчи за сиромаха
залъка, добит в печал!