Михайло Старицки
Михайло Петрович Старицки, украински писател-реалист, театрален деец, преводач, издател, е роден на 2 (14).12. 1840 г. в село Клещинци, Золотоношка околия, Полтавска губерния (сега Чернобаевски район, Черкаска област, Украйна) в семейство на дребен помешчик. Остава кръгъл сирак през 1852 г. Отгледан в семейството на В. Р. Лисенко, баща на изтъкнатия композитор Николай Виталиевич Лисенко. Завършва гимназия в Полтава (1858). Учи в университетите на Харков и Киев, завършва Киевския университет (1865). Участва в театрални кръжоци (1864), организира първата театрална трупа заедно с Л. Кропивницки (1882), заедно с Николай Лисенко организира Общество на украинските сценични актьори. После ръководи собствена трупа (1885-1891). За да поддържа материално театралната си трупа, продава имението си. През 1874 г. написва пиесата „Сорочински панаир”, в основата на която е известната творба на Гогол. През 1881 издава сборника със стихове „Из старата тетрадка. Песни и мисли”, а през 1883 г. излиза втората му стихосбирка със същото заглавие. Автор на пиесите: „Черноморци”, „Зимна вечер”, „Гриц”, „За два заека” (в съавторство с Нечуй-Левицки), „Не било писано” (1883), „Богдан Хмелницки” (1887), „В тьмнината” (1893), „Съдба” (1894), „Маруся Богуславка” (1897), „Отбраната на Буши” (1899), „Циганката Аза”, на романовата рилогия на руски език „Богдан Хмелницки”: „Пред буря” (1894), „Буря” (1896) и „До пристанището” (1897), на романа „Младостта на Мазепа” (1898). В историческите му драми е показана героичната борба на украинския народ с полската шляхта и турско-татарските завоеватели през 16-17 в. и др. - те са класика на украинската сцена. Драматизира произведения на Гогол, Е. Ожешко, П. Мирни. През 1883-1884 г. издава две книги от алманаха „Рада”. Пиесите му постоянно са включвани в репертоара на украинските театри. Превежда на украински творби на Пушкин, Лермонтов, Огарьов, Крилов. Писателят следи живо борбата на българския народ срещу Османска Турция, автор е на редица стихове, които призовават славяните към единство и братство, а през 1877 г. създава стихотворението „На оръжие”, посветено на Априлското въстание в България. Творчеството му е високо ценено от Иван Франко. Умира на 14 (27). 04. 1904 г. Киев. Погребан в Байковото гробище.
Публикации:
Поезия:
