Александър Визиров

превод: Литературен свят

Предговор към Събраните съчинения на Иван Мавроди в 5 т. (2011)

Иван Василиевич Мавродий (Мавроди) e роден на 5.08.1911 г. в село Катаржино, Тирасполска околия, Херсонска губерния (Червонознаменка, Одеска област) в семейството на селяните Василий Константинович и Анна Петровна Мавродий.

От ранни години работил на полето, а когато през 1925 г. в селото се появил първият трактор «Фордзон», завършил курсовете за трактористи и започнал да работи като механизатор в кооперацията «А.В. Луначарски» в село Катаржино. Много четял на български език, запознал се с произведенията на Хр. Ботев, Л. Каравелов, Ив. Вазов, които оказали огромно влияние на бъдещата му литературна дейност.

В 1928 г. кооперацията изпратила Иван Мавроди на двегодишни педагогически курсове, след завършването на които се върнал на село и бил учител от 1930 до 1931 г.

В училище организирал и ръководил литературен кръжок. От 1931 до 1934 г., учейки в Харковския държавен университет, се запознал с българския писател-емигрант Марко Марчевски, посещавал литературни вечери. Тогава станал и член на българската секция на писателите в Украйна.

Литературната си дейност започнал през 1931 г.: във в. «Коллективист» било публикувано стихотворението му «Първи май». В 1932 г. Иван Мавроди се оженил за съселянката си Варвара Андреевне Пипер, заедно учили в Харковския университет до 1934 г.

В държавното издателство за националните малцинства в Харков през 30-те г. излезли първите му книги: сборникът с разкази «Партизани и други разкази» (1932 г.), «На пълен ход» (1934 г.), издадени на български език.

Мавроди работил като редактор в българското детско списание «Бъди готов!» и във в. «Коллективист». През 1934 г. се родила дъщеря му Зорина, в 1936 г. - синът му Вилиор, а в 1939 г. - Вера. В 1934 г. Мавроди със съпругата си се преместили да учат в Одеския педагогически институт, завършен от тях през 1935 г.

В 1936 г. Иван Василиевич Мавроди бил приет за член на Съюза на писателите на СССР, в този период ръководен от Максим Горки.

След завършването на института писателят от 1935 до 1938 г. работил като асистент, а после като декан на катедрата по българска литература в Одеския педагогически институт. В този период създал повестта «Дончо Цигуларов». Досега не съм успял да открия това произведение, може би защото е издадено през 1941 г. От 1938 до 1941 г. писателят бил директор на средно училище в село Спартак (Большая Долина), Овидиополски район, Одеска област.

В началото на Великата Отечествена война заминал на фронта, а от февруари 1942 г. като командир на отделение бил и политически ръководител на рота. При отбраната на села Карпачи на Керченския полуостров бил ранен в бой, след болницата се върнал в строя. През март бил ранен за втори път, попаднал в болницата и повече не се върнал в строя. Последвали две години евакуация в Узбекистан. В това тежко време Мавроди продължил да пише. След освобождението на Катаржино през 1944 г. се върнал на село като инвалид втора група. В края на 1944 г. починала жена му Варвара. Всичко преживяно в годините на войната показал в разказа «Воля».

След войната с дъщерите си Зорина и Вера (Вилиор умрял на 5-годишна възраст) писателят се преместил в Одеса. В 1949 г. от втория му брак с Евгения Михайловна Белега се родила дъщеря му Татяна. В тези години Мавроди бил инспектор, а после директор на средни училища и същевременно пътувал с лекции по българските села и градовете на Одеска област и Молдова, запознавайки се с живота и бита на българите. Общият стаж на педагогическата му дейност е 25 години. През 50-те г. в алманаха «Літературна Одеса» и в сборниците произведения за деца «Юные патриоты» и «Все мы - друзья» се печатали негови стихове и разкази.

През 1955 г. в издателството на ЦК на ВЛКСМ «Молодь» излязла книгата му «Радость», в която влезли разказите за живота на децата: «Музыкант», «Календарь погоды», «Товарищи», «Пуговица», «Марийкин источник», «Старый знакомый», «Патриот», «Свистки», «Радость» и «Груша». Книгата «Радость» била издадена на китайски и български. А в 1956 г. в издателство «Радянський письменник» (град Киев) излязла повестта му в три части «Первые всходы». В тези години работил като завеждащ отдела за култура на вестник «Моряк». От 1956 до 1958 г. учил във висшите литературни курсове при Литературния институт «М. Горки» в Москва.

В 1957 г., учейки в литературните курсове, написал писмо до първия секретар на ЦК на КП на Украйна А. И. Кириченко с молба да се върне българския театър за българите, живеещи в Украйна (театърът съществувал до 1940 г. в Одеса и бил на държавно осигуряване). Той отбелязал, че са останали част от актьорите, желаещи да работят в театъра, уверявал, че ако българският театър бъде организиран отново, то ще оправдае себе си и предлагал услугите си в подбора на кадрите и репертоара. В тези години авторът продължил да пише и през 1959 г. излязла поредната му книга с разкази «В стране роз» (Одесское книжное издательство), в която влезли 8 разказа, от които два нови - «Мальчики» и «От села до баштана».

В 1971 г. в издателство «Радянський письменник», Киев, излязла книгата му «У нас на юге». В нея влезли четири повести: «Павел Донин», «Вблизи озера Ялпух», «Холостяк» и «Нестор Бербера». Издателство «Картя Молдовеняскэ», Кишинев, в 1972 г. издало на български език сборника му със стихове, балади и поеми - «За тебе аз мисля». През същата година в издателство «Маяк» в Одеса излиза книгата «Земляки», включваща 13 разказа и две повести. В произведенията си авторът изобразявал образите на обикновени жители, влюбени в своето село, своя труд и земя. В книгите, посветени на децата - «Радость», «От села до баштана» има много нежни думи, отразяващи любовта на автора към децата.

В 1978 г. в издателство «Радянський письменник» излязла първата част на романа-хроника «Катаржи» (книга първа), чиито герои били българите от село Катаржино. Втората част на романа «Катаржи», обединяваща втората и третата книга, излязла след смъртта на автора в издателство «Радянський письменник» през 1984 г. Тази книга е продължение на романа «Катаржи» и обхваща следреволюционните събития. В посмъртната книга на писателя «Буджакские повести», излязла през 1985 г. в издателство «Маяк» (Одеса), влезли пет произведения. В книгата били представени както непубликувани, така и най-добрите повести от творчеството му.

Освен с литературно творчество, Мавроди се занимавал с преводи от български на произведения на известните български писатели Марко Марчевски, Павел Вежинов, Тодор Монов, Стоян Ц. Даскалов.

Приживе Ив. В. Мавроди мечтаел да се върне името на Катаржино и се обърнал към властите с молба да върнат на селото историческото му наименование. Но, за съжаление, на 4 април 1981 г. писателят скоропостижно починал, без да получи отговор на писмото си.

Награден е като участник в бойни действия с правителствени награди. През 2011 г. се навършват 100 години от рождението на Ив. В. Мавроди. Събрах почти всички книги на автора, които влязоха в петте му тома събрани съчинения. Те бяха издадени с финансовата подкрепа на родения в село Катаржино земляк на Мавроди Николай Степанович Стоянов.