КОЛЕДНА БЪРКОТИЯ

Юлия Момчилова

Вечерта преди големия коледен празник, един рошав караконджул избяга от приказката си. Измъкна се от книжката точно преди да я опаковат като подарък за Ицето, палавото внуче на баба му.
Хукна караконджулът към тъмните дебри на близката планина и заварди един снежен горски път. Скри се зад дебелото стъбло на една дърво и зачака нетърпеливо закъснели пътници. Чака, чака… Тъкмо усети носа си като ледена висулка, по пътя се дочу закачливият звън на медни коледни звънчета. Скоро из-зад завоя се появи чудесна шейна, шарена-писана, теглена от осем северни елена. Караконджулът се ококори.
- Я, още имало шейни по пътищата! - учуди се той, - пък ми казаха, че вече нямало каруци и шейни, а само автомобили и автобуси.
След това потърка дяволито рошавите си лапи и се засмя доволно:
- Караконджо отново ще яхне друмници…както в старо време.
Щом шейната приближи, той изскокна страховито от тъмната сянка на гората и се нахвърли върху елените. Те изпръхтяха уплашено и отскочиха от него толкова високо, сякаш щяха да излетят към луната. При резкият им подскок, шейната се издигна нагоре и от нея се изтърколи голям чувал, който тупна на земята точно пред караконджула. Той се подвоуми - дали да яхне елените или да грабне чувала? Такъв голям пълен чувал да му падне сам в лапите и Караконджо да го остави?! Не! Караконджулът бързо го сграбчи и го повлече навътре към гората. Чу, че след него тичаше човек.
- Стой, момче! Върни ми чувала! - викаше човекът.
Караконджулът ускори крачките си, но трудно се бягаше, влачейки толкова тежък чувал. Усети как човекът сложи ръка върху товара му и го дръпна. Чувалът се изплъзна от лапите му. Двамата се изправиха един срещу друг - рунтавият караконджул и странен старец с бяла брада, червен калпак и червено палто.
- Който взема чужди неща без позволение, е крадец! - каза строго дядото. - Това е много лошо! Срамно!
- Торбата сама падна при мене, значи е моя! - примигна Караконджо и задърпа чувала към себе си.
- Знаеш, че не е! - укорително го погледна дядото.
- Знам, че ВЕЧЕ не е твоя! - ядоса се караконджулът.
Старецът метна чувала на гръб и го понесе обратно в посоката към шейната, а Караконджо затича покрай него като се опитваше да го препъне.
- Бързам и нямам време да се разправям с тебе! - сърдито му говореше дядото. - Чувалът е пълен с играчки, които трябва да раздам на децата по света само за една нощ!
Караконджо се изненада.
- Досещам се кой си ти! - викна той. - Твоята приказка е да носиш подаръци на децата, пък моята е да ги ПЛАША!
Караконджо изрече последната дума в лицето на дядото гръмогласно и страховито. Хвана здраво чувала и така силно го задърпа, че го събори на земята заедно със стареца. Сборичкаха се в снега. Всеки дърпаше чувала.
- Ти не си истински! - крещеше Караконджо.
- А ти си старовремска измислица! - отговори му старецът.
- Ти си само една игра!
- А ти какво си? Фан-та-зи-я!
- Като ти открадна приказката, ще видиш! - закани се рошльото.
- Приказката не можеш да ми я вземеш!
- Мога!
Ядосаният караконджул хвана дългия пискюл на шапката, изхлузи я от главата на стареца и бързо я надяна на своята.
- Виж ме! Аз съм Дядо Коледа!
Дядото се протегна, за да си вземе шапката от главата на Караконджо, а в това време оня вкопчи ноктите си в палтото му. Задърпа го, завъртя го… Изведнъж червеното дядоколедово палто се оказа в ръцете на рошавия проклетник. Той бързо го облече, грабна чувала и хукна да бяга.
- Не ми взимай приказката, моля те! - викаше след него клетият старец. Трудно се надигна от земята. Стар беше вече, повече от двестагодишен. - Децата ме чакат… - Не искам да ги разочаровам… Много ги обичам… - промълви той през сълзи.
Но канаконджулът вече го нямаше. Загърнат в червеното дядоколедово палто, нахлупил червения му калпак до носа си, нарамил тежкия дядоколедов чувал, той дотърча до шейната и бързо се качи в нея. Елените го изгледаха учудено, дори подозрително, но не се досетиха, че не е техния добър дядо.
- Дий! - подкани ги Караконджо и шейната потегли.

Спряха пред една детска градина. Още на прага го посрещнаха развълнувани деца и го поканиха в светла, празнично украсена зала. Смешно омотан в дядоколедовите дрехи и с пълния чувал на гръб, Караконджо седна на централния стол и се огледа объркано. Какво да прави сега? Сто очета го гледаха с очакване.
- Ако познаете кой съм, всички подаръци в чувала ще бъдат ваши. - каза той на децата. - Ако не познаете обаче, всички подаръци остават за мене! Ясно ли е ?
- Да! - беше веселият отговор на децата и всички вкупом извикаха: - Ти си Дядо Коледа!
От начало Караконджо се разкикоти, а после започна да се смее все по силно и гласовито. Накрая разтвори широко дядоколедовото палто и свали червената шапка от главата си.
Децата го гледаха смаяно.
- Това не е Дядо Коледа! - разбраха те изведнъж.
- Да! - съгласи се Караконджо развеселен. - Всички подаръци в чувала остават за мене!
Пред очите на изумените и натъжени деца, караконджулът нарами чувала и си отиде доволен.

* * *

После елените го заведоха до друга детска градина. И тук го очакваха деца с радост и нетърпение. Преди да иде при тях, Караконджо изсипа играчките от чувала в шейната и застана важно пред децата, с празен чувал в ръце. Те всички много се учудиха. Започнаха да си шепнат:
- Сигурно е разбрал, че бяхме непослушни! Затова не ни носи подаръци!
- А може би чувалът е вълшебен и играчките в него се самопоявяват!? - предположиха няколко деца.
Докато гледаха учудено и объркано Караконджо, той отвори широко празния чувал и рече:
- Днес аз имам празник! Хайде, напълнете торбата ми с подаръци! Може да сложите в него всичките си играчки - камиони, велосипеди, всякакви работи! Само книжки - не!
Децата бяха изумени. Защо Дядо Коледа обърква всичко !?
- Не го слушайте! - зашумяха тревожно книжките от библиотеката. - Този не е Дядо Коледа!
Но децата не ги послушаха и започнаха да пълнят празния дядоколедов чувал с любимите си играчки.
- Спрете, милички! - викаха им книжките. - Не вярвайте на този…!!!???
Но кой да слуша?!
Когато всичките играчки бяха в чувала, Караконджо каза:
- За какво са й на вашата елха тези лъскави топки? Я ги сложете в една кутия и ми ги дайте!
Накрая, нарамил пълния чувал и с кутията под мишница, лъжливият Дядо Коледа си излезе, без да благодари и без да каже „Довиждане”.
Децата стояха онемели от учудване. И разбраха най-после, че това наистина не беше добрият Дядо Коледа.
Веднага щом той излезе, зазвъняха телефони, бръмнаха разговори - между детските градини, между учители и директори, между майки и татковци, между баби и внучета, между баби и дядовци, между деца и деца, по радиото, по телевизията, по вестниците, по интернет… Голяма суматоха настана! Дядо Коледа е изчезнал! Вместо него се появява някакъв рошав измамник!
В един момент децата решиха да потърсят своя мил Дядо.

* * *

В това време истинският Дядо Коледа излезе от гората и застана на пътя.
- Ще почакам да мине някой автомобил и да ме вземе -каза си той.
Нямаше си вече дебелото червено палто, за да се загърне, нито червената топла шапка. Зъзнеше и трепереше на студа.
- Няма го и чувалът с играчките! - въздишаше тъжно добрият старец. - Какво ще правя без подаръци?
Изведнъж иззад завоя се появи автомобил. Дядо Коледа вдигна ръка и показа на шофьора, че моли да го вземе на автостоп. Колата спря и вратата й се отвори.
- Заповядай, дядо, влез! - покани го шофьорът и като потеглиха, го попита: - Кой си ти?
- Аз съм Дядо Коледа! - каза старецът.
Шофьорът си помисли, че дядото се шегува, засмя се и попита закачливо:
- А къде ти е торбата с подаръците?
- Открадна ми ги един караконджул! - беше отговорът на стареца.
Шофьорът се усмихна недоверчиво.
- А къде ти е червеното палто и шапката с пискюла? Къде ти е шейната с елените?
- Караконджулът ми открадна всичко! - изпъшка старият човек.
- Луд е! - помисли шофьорът. - Ще трябва да го отведа в болница!
Дядо Коледа се досети, че шофьорът не му вярва и промълви:
- Моля те, заведи ме в най-големия магазин за играчки! Трябва да купя от там нови подаръци за децата.
Тогава шофьорът се сети, че още не е купил коледни подаръци за своите две мили дечица и се съгласи.
Пристигнаха в града и спряха пред най-големия магазин за играчки. Потърсиха място за автомобила в паркинга. Изведнъж… видяха наблизо паркирана шейна, впрегната с осем северни елена, които стояха с наведени глави, умърлушени и тъжни.
Дядо Коледа се втурна зарадвано към тях. Те вдигнаха главите си и щом го видяха, радостно и бодро разтърсиха рогата си. Изведнъж шейната светна. Звъннаха медните гласчета на коледните камбанки. Елените посрещнаха любимия си дядо с нежни и гальовни милувки. Той ги прегърна един по един, а те му прошепнаха в ушите много важна новина.
Шофьорът почувства голямата обич между елените и дядото и разбра, че този човек не лъже. Той последва Дядо Коледа и двамата забързаха към голямата входна врата на магазина.

* * *

Който е виждал голям магазин по време на коледните празници, знае колко оживен, шумен и празничен е той.
Вървят хора насам-натам, гледат по щандовете, преценяват, спорят, решават какви подаръци да купят… Шофьорът и Дядо Коледа се втурнаха по ескалаторите, стълбите, асансьорите… Оглеждаха се, търсеха… На едно място видяха, че се е струпала огромна тълпа и гръмко се коментираше нещо интересно. По средата й стоеше караконджулът, облечен като Дядо Коледа и разпродаваше играчките от дядоколедовия чувал. Истинският Дядо се разгневи, излезе най-отпред и викна сърдито:
- Засрами се! Дядо Коледа не продава играчките, а ги подарява!
После се обърна към хората наоколо и им каза:
- Той ви лъже! Аз съм истинският Дядо Коледа!
Хората обаче не му повярваха и зашумяха неодобрително.
- Наистина, той е истинският Дядо Коледа! - потвърди думите му шофьорът. - Елените го познаха!
Нахалният караконджул започна да крещи:
- Помо-о-ощ! Изпъдете този откачен!
Мигом пристигнаха полицаи и наобиколиха Дядо Коледа. Хората от тълпата веднага се застъпиха за караконджула, защото виждаха, че той е облечен като любимия им дядо.
- Аз съм истинският Дядо Коледа! - опитваше се да ги убеди истинският Дядо, но никой не му вярваше.
- Повярвайте му! Той е истинският! - подкрепяше го шофьорът.
А Караконджо викаше разпалено през цялото време:
- Ето ми ги дядоколедовите дрехи! Ето ми го чувала с играчките!
- А къде ти е сърцето? - запита го истинският Дядо. - Ти май нямаш в себе си онова нещо, което обича!?
Караконджо примигна объркано. Не разбра какво иска да каже стареца и закрещя с цяло гърло:
- Помо-о-ощ! Той иска да ме убие!
Тогава полицаите казаха строго на Дядо Коледа: „Арестуван си за нарушаване на обществения ред в магазина!” и вързаха с белезници ръцете му.
- Не арестувайте добрия старец! - настояваше пред тях шофьорът, но полицаите бяха непреклонни.
Караконджо заподскача от радост.
Точно в този момент пристигнаха децата от детските градини и наобиколиха караконджула.
- Намерихме те, измамнико! - викаха те.
- Точно така! - подкрепи ги шофьорът- -Той е измамникът!

Децата разказаха на всички хора в магазина как рошавият караконджул ги е излъгал и обрал, а сега продава играчките им. Полицаите, разбира се, повярваха на децата. Съблякоха дядоколедовите дрехи от Караконджо и ги върнаха на истинския им притежател. Дадоха му и чувала. Всички хора в магазина разбраха, какъв опасен лъжец и крадец е страховитият рошльо.
- Хайде да те водим в затвора! - казаха полицаите и тъкмо да му поставят белезниците, караконджулът ги блъсна и побягна из магазина…
Гониха го по всички щандове, стълби, коридори, асансьори… Накрая той изчезна в паркинга, открадна колата на шофьора и я подкара с бясна скорост по улиците на града. Сто полицейски коли го преследваха, а той все успяваше да им се изплъзне. Най-после го уловиха и му сложиха белезници.
Изведнъж… От небето се спусна летящата шейна. Елените плавно я приземиха, а Дядо Коледа слезе и приближи полицаите. Погледна Караконджо и рече:
- Моля ви, върнете го в приказката му! Без него тя е като саката птица - не може да лети. Бабата на Ицето иска да подари на внука си точно тази книжка, а тя в момента е празна. Може ли да даде такъв подарък - книжка без приказка?
- Не може! - съгласиха се полицаите и много се затрудниха. - Хм! Хм!
Помислиха, посъветваха се помежду си и накрая казаха:
- Добре, ще го пуснем! Нека да се върне в приказката… но само ако обещае, че никога повече няма да излиза от книжката!
Караконджо тържествено и въодушевено обеща. После изгледа Дядо Коледа изпод рунтавите си вежди и рече:
- Нали разбираш, че ако ти кажа „Благодаря!” вече няма да съм никакъв страшен караконджул…?
И като каза това, изчезна. Прибра се в приказката си.
Дядо Коледа приближи до шофьора, чиято кола Караконджо беше откраднал.
- Благодаря ти, че ми помагаше така приятелски! - усмихна се той.
- Радвам се, че всичко свърши както трябва, Дядо Коледа! - каза шофьорът. - Ще разкажа на моите деца тази история вместо подаръците, които не успях да им купя от магазина. Знаеш ли, тази година те решиха, че Дядо Коледа не съществува и не ти писаха писма. Магазинът вече е затворен и няма от къде да им купя подаръци. Смяташ ли, че разказът е добър подарък?
- Да, разкажи им го! -съгласи се Дядо Коледа. - Но аз не съм ги забравил! Довечера ще оставя под елхата им онова, за което си мечтаят най-много!