Харалампи Божков Харалампиев е роден на 20.10.1933 г. в село Челопеч, Софийско. Завършил е през 1967 г. специалностите „Българска филология” и „Педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като учител, директор на училища, хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и журналист. Бил е завеждащ отдел в СБП (1958 - 1981). От 1981 до 1992 г. е секретар и главен експерт по печата в Министерството на народната просвета. Автор и водещ на радиопредавания по програма „Хоризонт” и „Христо Ботев” и др. Член е на СБП и на СБЖ и председател на клуб „Образование” към СБЖ. Издадени книги: „Признание” (1965), „Отглеждане на зърното” (1977), „Премеждията на Триноско” (1980), „Речни камъчета” (1985), „Радиотриноско” (1986), „Капки” (1987), „Оковани думи” (1992), „Приливи; Среднощен дневник” (1993), „Ялботински щуротии” (1993), „Гримиз в мраморния град” (1996), „Ласкариди” (1996), „Сталактити” (1999), „Небе за камбани. Копривщенски багри” (2006), „И ще бъда” (2012), „Челопеч - чело на слънцето” (2013), „Духовна култура и фолклор на Челопеч” (2020, посмъртно). Автор е и на либрета за детски мюзикъли, стихове за детски песни, на многосериен ТВ филм. Носител на приза „Златна лира” за поезия, „Златно перо” за журналистика, бронзов приз от „Златния Орфей”, носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий” ІІ степен. През 2002 г. е избран за поет на годината от Международната поетична библиотека на САЩ. Негови творби са преведени на руски, английски, полски, испански. Баща на доц. Ирина Харалампиева, преподавател по музикална естетика в Националната музикална академия. Умира на 14.12.2013 г.

Публикации:

Поезия:

И НЕ СПЯ…/ брой 135 февруари 2021

ЗЕМЯ НА ЯРОСТНИ ГНЕЗДА/ брой 136 март 2021

Критика:

ЗA „ТОЗИ ШЕПОТ В МЕН КЪНТИ” НА АНИТА КОЛАРОВА/ брой 46 декември 2012