РАЗГОВОРИ С ИНЖЕНЕР КОЗМА КУЗМАНОВ

Румен Воденичаров

Преди пет години, на 14 декември, ни напусна КОЗМА КУЗМАНОВ. Да си спомним за големия син на България!

Плеяда  специалисти като инж. Козма Кузманов и напусналия ни неотдавна абхазки княз Никита Шаваршидзе направиха за две десетилетия нещо което днешното поколение българи  още не може да осмисли. В страна без достатъчни ресурси на изкопаеми горива се изгради мощна енергийна система, която произвеждаше електроенергия на глава от населението повече, отколкото Германската Федерална република. В годините на т.н. преход, краят на който изглежда ще съвпадне с края на третата българска държава, единствената промишленост, която продължаваше да работи безотказно беше енергетиката. Кой пое отговорността в годините, когато всичко построено при социализма, започна да се разграбва,  да бъде за втори път директор на българската АЕЦ „Козлодуй”? И може ли да си представи някой какво е коствало на  директора на АЕЦ при постепенната абдикация на държавата, да продължава доставянето на евтина електроенергия на обедняващите българи и да запълва  пробойните в държавния бюджет с износ на ток за другите балкански страни. Този директор се нарича инж. Козма Кузманов.

В края на мандата на инж. Козма Кузманов като директор на АЕЦ „Козлодуй” България разполагаше с 6 изправни модернизирани и херметизирани ядрени реактори, които по американските стандарти могат да работят още най-малко 25 години.

Заслугите пред Отечеството на стопански ръководители като  инж. Кузманов не привличаха журналистически интерес. Медиите продължават да обслужват силните на деня и първосигналните чувства на читатели и зрители с репортажи и интервюта за новобогаташи, самопровъзгласили се еколози, глобалисти-соросоиди, неолиберални безродници и откровени бандити. Историите на Трактора,  Азис и „веселите вдовици” на мутрите за тях са по-доходни от безшумния героизъм на българските енергетици,  начело с Козма Кузманов.

Сега, когато нашата страна беше принудена да затвори 4-те малки реактори на Козмата, когато правителството и президента на ГЕРБ се отказват от проекта  АЕЦ Белене  и когато електроразпределението  налива печалби в сметките на външни „инвеститори”, нека припомним част от многобройните ни разговори с него, за да може непредубеденият читател да прецени какви хора направиха България индустриална сила и я бяха наредили на 29 място в света.

Румен Воденичаров: Приятелю Козма, като заместник директор на „Химко” Враца ти продължаваше да катериш и дори направихте с брат ми Пирин и Илийчо Пинджурата   2 трудни премиери на Централната стена на Врачанските скали (тур „Дъга”" кръстихте единия). Не беше ли това катерене за един прекалено зает и отговорен човек твърде голям риск?

Козма Кузманов: Всяко катерене дори и да не е премиерно е риск. Въпросът е този риск да е разумен т.е. да се направи минимален със стриктно спазване на правилата за катерене. Илийчо Пинджурата беше най-известният алпинист във Враца с повече от 20 скални  премиери по Вратцата, а брат ти Пирин беше катерил турове от VI  категория със самия Христо Проданов. Така че рискът за мене беше премислен.

Подобно е положението с експлоатацията на ядрен реактор. Риск има, но има и твърдо установени правила за безопасност, които правят АЕЦ дори по-сигурни от ТЕЦ. Досега преките жертви от авариите на АЕЦ  в САЩ и СССР са няколко десетки души, а само за добиването на горивото за ТЕЦ - няколко хиляди. Нека погледнем авариите в мините на Украйна и Китай само. Трагедия след трагедия. И въпреки това нито една страна не смята да закрива мините си за въглища. 42 язовирни стени са се срутили с много жертви след Първата световна война. Някой да е спрял да строи язовири? Ще се строят все повече, защото водата вече е кът и освен другото е възобновяем източник на енергия.

Р. В. Как се получи така, че специалисти като тебе, като Милко Ковачев и Румен Овчаров приеха без особена съпротива решението да се затворят  малките реактори? При това 3 и 4 реактор бяха модернизирани и одитирани по няколко пъти и всички одити показваха, че могат да се експлоатират безопасно.

К.К. Не бих желал да ме слагаш в една компания нито с единия, нито с другия. За нас беше ясно, че решението е политическо, а не професионално. Политическите решения се взимат от управляващите. България искаше да бъде приета в Евросъюза на всяка цена. Но тази цена се оказва  твърде голяма. Загубите дълги години ще бъдат по-големи от ползите. Свободно движение на хора, стоки и капитали в една зона от 400 млн. жители. Много привлекателно, но … ако си конкурентноспособен. Нашата АЕЦ с всичките си загуби произвеждаше най-евтината електроенергия на Балканите. Ние бяхме принудени да направим скъпа, произвежданата електроенергия, за да могат други страни да ни изместят от пазара на енергия. Румъния е на път да направи това след пускането на реакторите KANDU на АЕЦ „Черна вода”. Зад нейните мощности  стоят Франция и Канада. Няма съмнение, че гърците, които гласуваха в Европарламента против АЕЦ „Козлодуй” (и то даже гръцките комунисти), няма да закъснеят да построят газова централа и нефтохимически комбинат на края на руските петролопровод и газова тръба. Положението на България като енергиен център на Балканите изглежда вече илюзорно.  Икономиката на Турция се нуждае от 20 млрд киловатчаса електричество годишно. А ние произвеждаме 40 млрд. Това е сигурен пазар, който България с помощта на политици като Надка Михайлова, Соломон Паси и Меглена Кунева изпуска. Разбира се виновните са повече. Жалкото е, че повечето от тях изобщо не съзнават вината си.

Р. В. Смяташ ли, че ако беше проведен референдум или някаква форма на масово гражданско неподчинение, нещата биха могли да претърпят и друго развитие в полза на България? Лично аз бях и оставам привърженик на скандал, който да предизвика вниманието на ЕС. Преди време донякъде на шега, но повече на истина даже  предлагах (по примера на дядо ми даскал Мингьо от Банско) да отвлечем Соломон Паси и да го скрием за известно време както са направили комитите с американската мисионерка  мис Стоун в началото на миналия век, докато не избухне скандал.

К.К. Вие, националистите, все искате с рога напред. Първо референдум никой няма да допусне, защото резултатът се знае предварително. А това означава оставане извън Европейския съюз. Депутатите в българското НС са обсебени от идеята за европейско членство. На младите също им се работи за повече пари, макар и непрестижна работа. Колкото и да съм възмутен от недостойното поведение на специалисти като Милко Ковачев (моя креатура), Георги Касчиев и Румен Овчаров, аз си давам сметка, че в този момент няма българско правителство, което да пусне в действие спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Това може да стане възможно само, когато водещи страни в ЕС като Германия, Италия, Австрия дадат ход на нови ядрени програми или  се откажат от затваряне на техните стари реактори.

Англия по примера на САЩ вече преоценява сроковете за затваряне на нейните 40 годишни реактори. В Германия „зелените” съвсем замлъкнаха. Ангела Меркел вече не говори за пълното изключване на техните 17 ядрени реактори, а бяха приели специален закон за отказ от атомна енергетика до 2020 г. Излиза, че не друго, а „интереса клати феса”. Сметката може да се направи и с джобен калкулатор. България губи по 1.5 млрд долара от износ на електроенергия. В това време Косово и Албания са на режим. Всички трябва да сме наясно. Времето на евтините горива няма да се върне. Ще печелят и ще бъдат суверенни страните, които имат суровини (Русия) или произвеждат електроенергия с ядрени реактори (Франция). Атомната енергетика ще преживее своя ренесанс поне за още няколко десетилетия. Освен екологическите аргументи има и икономически - удвояването на цената на природния газ оскъпява произвежданата електроенергия с 70%, докато същото увеличение в цената на ядреното гориво - само с 7%. Така че вие протестирайте и се борете за повторното включване на спрените блокове на АЕЦ, но не искайте от нас да излизаме напред. А ние в това време ще подготвим и придвижим всички подробности за АЕЦ „Белене”.

Р. В.    Козма, ти се бил директор и на ТЕЦ „Марица Изток-2″, и на АЕЦ „Козлодуй”. Как да те разглежда човек: като „въглищар” или като „атомщик”?

К. К. Аз съм за т.н. „енергиен микс”. Ние не можем да се откажем от добива на електроенергия с изкопаеми горива. Това е единственото, което природата ни е дала като собствен ресурс. Лошото е, че при изгаряне на нискокалорични въглища като нашите се отделят много прах, серни окиси и разбира се въглероден двуокис. Улавянето на тези съпътстващи продукти на технологията ще бъде абсолютно задължително в ЕС във връзка с мерките срещу глобалното затопляне. А това ще изисква  скъпи и сложни за поддържане съоръжения, които както знаеш са повече химия, отколкото енергетика. Съответно цената на 1 киловатчас няма да падне под 12-15 евроцента. Иначе Турция първа ще пропищи за трансгранично замърсяване от към България. Но както се вижда напоследък  с промяната на климата „розата на ветровете” също се променя и първи пропищяха жителите на Стара Загора.

Атомната енергия е велико постижение на човешкия ум. Тя ще служи още десетилетия напред (до изчерпване на запасите от уран) на хората като един от основните източници на енергия. Аз съм фен на атомните електроцентрали, разбира се на безопасните.  АЕЦ.  „Белене” ще бъде такава.

За да могат българските АЕЦ и в бъдеще да служат за развитието на нацията нужно е целият народ да осмисли значението на атомната енергия за неговия просперитет, така както това са постигнали французите, които достигнаха  80% от производството си на електричество с 58 ядрени реактори.

Доброто функциониране на АЕЦ изисква няколко условия:

1. Независим от политически фактори контрол на състоянието на АЕЦ.

2. Задължително информиране на обществото от ръководството на АЕЦ за състоянието на АЕЦ т.е. пълна прозрачност.

3. Добра производствена практика на всички нива.

Или накратко казано: независимост, прозрачност, професионализъм.

Не съм сигурен дали България с туризма ще стане Швейцария на Балканите, но нищо (освен политиците) не и пречи да бъде  в близко бъдеще «Франция на Балканите».

Р. В. Все още много хора помнят аварията в Чернобил и се отнасят с недоверие към безопасността на АЕЦ. Техните съмнения се подхранват и от изявленията на някои учени „Да се развива ядрена енергетика е грешна стратегия” (проф. Карнеги Мелон, САЩ). Ти какво би казал по въпроса?

К. К. Ще кажа, че това твърдение отговаря на името на този професор по химия. Спомням се, че точно моят приятел Пирин Воденичаров, когато искаше да покаже несъгласие с някой, го наричаше „пъпеш”. Казвал съм го много пъти, и не само аз, чернобилската авария, при която загинаха 31 души беше резултат от човешка грешка. Нашите реактори и тези, които искаме да построим в АЕЦ „Белене” са от друг тип - при тях подобно прегряване на зоната на ядрената реакция е изключено.

Новото поколение ядрени реактори изключва човешките грешки дори те да са направени умишлено. Реакторите са конструирани с т.н. „passive safety system”  или система за безопасност, която се включва извън желанието или нежеланието на обслужващия персонал. Стъпките са следните:

- Прекъсва се ядрената реакция, процеса на делене на урановите ядра

- Извлича се ефективно топлината, която продължава да се натрупва от радиоактивността на продуктите на разпадане на урановите ядра

- Спускат се няколко непреодолими за радиоактивните материали прегради

Сега тези стъпки се предприемат от хора след автоматично включване на дизелов генератор. В новите системи за безопасност излишната топлина се отстранява по гравитачен път и фазов преход и е необходим само един акумулатор, който да отвори вентилите и да поддържа захранването на контролните уреди.

Докато ние се помайваме със строежа на втората АЕЦ, американците  приеха Закон за ядрената енергетика, увеличиха експлоатационния срок на половината си ядрени реактори (по стари от нашите) и започнаха строежа на няколко десетки нови атомни реактори. Те заявиха „ще строим ЯР, защото новите ядрени технологии со по-сигурни и по-чисти от всякога”. Допитването показва, че 70% от населението одобрява т.н. План Чейни, изготвен по разпореждане на президента Буш, след като през жаркото лято на 2001 г. се стигна до режим на тока в Калифорния. Разбира се европейците няма да закъснеят да наваксат и ще оплюят зелените, които толкова дълго ги правиха зависими от ОПЕК. Всъщност Романо Проди вече ги нахока.

Р. В. Как виждаш далечното бъдеще на ядрената енергетика?

К.К.    Глобализацията иска енергия за все повече нови производства. В енергетиката се влагат огромни инвестиции. Разбира се ще научаваме и за огромни далавери. Част от тези инвестиции са за научни разработки, които ще реализират патенти, отлежавали досега в сейфовете.

Твоят брат Пирин, който работеше по синтеза на амоняк, имаше например идея да караме автомобили с бутилка течен амоняк като го разлагаме каталитично и използваме отделения водород като гориво. Екологично много издържано само дето трябва да имаш под ръка завод за производство на амоняк като нашия в Димитровград. И с тази подробност, че за да сгъстиш азот и водород до 300 атмосфери, за да се свържат в амоняк, ще  трябва да вложиш в този завод повече енергия, отколкото ще получиш в резултат на изгарянето на водорода от амоняка до вода в мотора на леката кола. Идеята е оригинална, но само за страни, които са си надвили на харча. Принципите на термодинамиката са все още в сила.

Подобна идея за преминаване на водородно гориво като единствена мярка за ограничаване на емисиите на парникови газове се лансира  във връзка в едно ново поколение ядрени реактори, които  се охлаждат с газ (напр. с инертния хелий) , който са нагрява до 900 оС и се подава във високоефективна газова турбина, която да произвежда ток.

Новото е, че тази турбина може да се свърже  с една система за производство на водород с термохимична реакция, но не за разлагане на водата ( за това е необходима по-висока температура от 2500 оС), а на друго съединение напр. йодоводород, HJ), което се разлага при по-ниска температура(450 oC, която е на разположение в отработените газове на турбината. Въпросът е всичко да се направи безотпадно и безопасно за околната среда, защото целта се използва и сярна киселина. Ти знаеш много добре, че в човешкото тяло само при температура 37оС в присъствие на катализатори-ферменти стават чудни реакции и то с минимум разход на енергия. Авторите на тези нови реактори-комбайни са от Южна Африка. Но за да се премине към водородно гориво са необходими усилията не на един колектив, а на хиляди учени и инженери от развитите страни. Сигурно между тях ще чуваме и български имена - толкова български физици, химици и инженери заминаха да работят в чужбина.

Понякога си мисля: нашето следвоенно поколение видя и гладни години, и изобилие. И хубаво, и лошо, и разруха, и съзидание. Представи си днешна България да бъде запазена като Помпей от някакъв катаклизъм. И след 10 века да започнат разкопки. Всичко, или почти всичко, което ще намерят археолозите (разбира се и АЕЦ „Козлодуй”) е построено от нашето поколение и от поколението на бащите ни. А това означава, че нашият живот не е минал напразно.