Борис Бурмистров
Борис Василиевич Бурмистров, известен руски сибирски поет, е роден в град Кемерово. Завършва химико-технологическия техникум в Кемерово, политехнически институт, работи като шлосер, механик, заместник-началник на строителното управление. От 1984 г. работи в Съюза на писателите на Кузбас, а от 1993 г. досега е председател на Съюза на писателите на Кузбас. Член на Съюза на писателите на СССР, член на Съюза на писателите на Русия, секретар на Съюза на писателите на Русия, директор на Дома на литераторите на Кузбас, академик от Петровската академия на науките и изкуствата. Първите си стихове публикува на 25-годишна възраст. Печата в сп. „Наш современник”, „Сибирские огни”, в. „Литературная Россия”, алманасите „Огни Кузбасса” и „Литературный Кузбасс”. Поетични сборници: „Не разлюби”, „Душа”, „Поклонись земле русской”, „Лирика”, „Песочные часы”, „Живу, и радуюсь, и плачу”, „День зимнего солнцестояния”, „Чтобы женщина рядом была”, „Скажи люблю…” (2005), „Теплое дыхание зимы” (2005), „О чем не сказано еще” (2010). Активен публицист, статиите и очерците му често се появяват в централни и областни периодични издания. Носител на литературната награда „Василий Фьодоров” (1995), на областните медали „За особен принос в развитието на Кузбас” трета степен, юбилеен медал „60 години Кемеровска област”, ордена на РАН на името на Татишчев „За полза към Отечеството”, юбилеен медал „Вернадски” и др. Изпълнител на лирически песни.
Публикации:
Поезия:
