СРЕЩУ КЛЕВЕТАТА И ПРЕДАТЕЛСТВОТО

Димитър Атанасов

Може би най-особената книга и като форма, и като съдържание в цялата литературна продукция на пловдивските писатели за последните година-две е „Авантюра” на Венета Арахангелова (Издателство „Златен лъв”). Поне по отношение на експеримента тя наистина е „чиста авантюра”. Авторката си е поставила амбициозната творческа задача да напише книга азбучник - използвайки българската кирилица, да състави стихотворение за всяка буква, като всички думи в него започват със същата буква.

На пръв поглед - едва ли е постижимо. И все пак - защо пък не? А дали си заслужава? - ще попита може би изкушеният читател. Въпроси на които ще си отговори всеки, ако си направи труда да прочете книгата, без да е задължително да изпитва увлечение или тръпка към авантюризма.

Авторката използва допълнителни аргументи в композицията, като започва с азбучен акростих. Нейният текст има молитвено изповедна характеристика, но е с висок творчески заряд. А може би е заклинание. Тя разголва душата си, споделя преживяната болка на отлъчения. Осъжда клеветниците и се бунтува срещу дребнодушието, срещу мълвата, срещу предателството, срещу тези, които я осъждат и отхвърлят. Тя е жена и иска да я приемат като жена. Не може и не иска да бъде фалшива. Иска да е себе си. И ще остане такава, каквато е. А на тези, които са я унижавали, ще се явява в сънищата им. И наяве.

Стихотворението, поставено в началото, има програмно звучене. Следвайки азбуката, в някои от стиховете поетесата е втъкала фолклорни мотиви, в други библейски, а в трети мистика и окултни навеи. Добре се е измъкнала с еровете, като е подбрала думи съдържащи, а не започващи с Ъ и Ь.

Това, което впечатлява в поезията на Архангелова, е ритмиката. Тя безспорно притежава добра стихотворна техника. Това личи и по външния, и по вътрешния строеж на стиха. Много често използва силаботоническото стихосложение в трисрични ритмически стъпки. Достатъчно е да прочетем стихотворението „Будно”, за да усетим красотата на дактила:

Българка бяла безкрая бродира.
Бухват божури, бръшлян и босилек.

Или да вземем друга творба, изпълнена също в тристъпен дактил:

Вълчото време връхлита. Вихрушка
вихрено вихри. Върхарите вият.
                                        (Време).

А също и стихотворението „Чуваш ли”:

Чуваш ли, чуваш ли чудните чанове?
Чуваш ли? Чаткат чакмаци в чаира.

Едни от най-сполучливо намерените творби, освен споменатите, са още и „Авантюра”, „Имаше ме в извора на Искър”, „Нарисувай”.

За съжаление, се срещат и неубедителни стихове, в които търсенията на авторката са останали на нивото на опита. (”Цигулката и цафарата”, „Шевицата - шарена, ширена”, „Ще има щастие”, „Юртата на ювиги”). Докато други са станали само наполовина. „Тъмна е къщата” например от средата нататък има нужда от „акордиране”. В този смисъл книгата е неравностойна.

Въпреки това рискът си е заслужавал - тя е не само експеримент, тя е предизвикателство. И за авторката, и за читателя.


* Венета Арахангелова, „Авантюра”, стихове, Издателство „Златен лъв”, 2011