С АГЕНТИ ЗА ВЛИЯНИЕ ВМЕСТО С ТАНКОВЕ И САМОЛЕТИ

Румен Воденичаров

Който е прелиствал книгата на Тим Уайнър “Наследство от пепелища” вероятно е разбрал, че за морал и общочовешки ценности при ЦРУ е трудно да се говори.Тайните операции на тази зловеща институция, родена от Студената война са свързани с обилно финансиране, благодарение на което се вербуват т.н. агенти на влияние. Това най-често са длъжностни лица с авторитет и обществено доверие, които започват системно да работят за реализиране на стратегическите цели на Съединените щати. Агенти за влияние за разни държави е имало винаги в човешката история. В България в близкото минало такива бяха хората на Коминтерна и завършили школи и университети в СССР, а в момента най-явните агенти за влияние на република Турция са  лидерите на партията ДПС, които не признават българската конституция, но затова пък открито лобират за задължително изучаване на турски език в българското училище.

През 1967 г. журналисти от „Вашингтон пост” разкриват, че ЦРУ финансира тайно голям брой обществени организации и деятели в чужбина през американски нетърговски фондове. Големият скандал ражда „гениалната” идея всичко това в бъдеще да се прави открито и подривната работа да се представя като „борба за демокрация” и за „човешки права”. Финансирането на подривните работи се прехвърля на Американската агенция за международно развитие (USAID), а тя от своя страна на четирите свои дъщерни фонда, разделени по-братски между републиканци и демократи. Парите пак се отпускат от конгреса на САЩ.

Ръководителите на USAID Чарлс Норт и Дъглас Минарчик са специалисти по борба с терора, наркотрафика, национална безопасност и управление на кризи. Като се има предвид компетентността на тези люде, може да се очаква прозрачността във финансирането на „опозицията” в набелязаната страна и евентуални забрани да бъдат заобикаляни по отработени от тях начини. 

 През 1983 г. се създава Национален фонд за подкрепа на демокрацията -NED (National Endowment for Demoсracy). Дългогодишният  му президент Карл Гершман  поучава: „Много лошо е групи борещи се за демокрация да се възприемат като живеещи на издръжката на ЦРУ”.  През 1991 г. следващият президент на фонда Алън Ванщейн направо си признава: „Много от това, което правим днес, преди 25 години вършеше ЦРУ”.

ЦРУ-шниците не остават без работа. Те просто се преместват в управлението на дъщерните организации на USAID. Бившият шеф на ЦРУ Джеймс Улси и идеологът на Студената война Збигнев Бжежински бяха  начело на  фонда Freedom House, който прави класация на държавите за демократизиране, свобода на СМИ и права на човека. Звучи смехотворно - все едно да назначиш вълк за оценител на агнета. Бившият държавен секретар на САЩ Медлин Олбрайт, известна с ролята си в конфликтите на Балканите, е президент на NDI (National Democratic Institute), а ястребът Джон Маккейн оглавява Международния републикански институт IRI (International Republican Institute). Ако някой се заблуждава, че въпросните политици се интересуват от това демокрацията да възтържествува навсякъде, ще припомним напътствията на бившия вицепрезидент Маккейн: „Русия повече не представлява велика държава. Тя е западаща страна и не може да има решаващ глас за  глобални проблеми. Тя нямя шанс да запази своята държава и в скоро време ще започне нейния разпад…….”

Не му отстъпват  идеолозите на американската геополитика Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър. „Задължение на Великата империя (разбирай САЩ и англосаксите) е да предотвратява сговора между васалите и да не допуска обединение на варварите“. Не е нужно да имаш голямо чело, за да се досетиш, че към  васалите са прибавени и новите източно европейски демокрации, а варварски са държавите, които разполагат с привлекателни природни ресурси и на първо място Русия.

Съединените щати и Великобритания винаги са виждали в Русия своя геополитически противник. „Но, ако преди, пише Кисинджър във „Великата шахматна дъска”, това беше геополитическо противоборство, в което окончателна победа се изключваше, то в ХХI век става въпрос за последна схватка не на живот, а на смърт, става въпрос за край на историята за единия от двата световни центъра: Запада или Русия.”

Ген. Леонид Шабаршин, последният шеф на съветското разузнаване, е убеден, че „Студената война не започва с речта на Чърчил във Фултън през1946 год. Тя се води отдавна, независимо дали Русия е била монархия, социалистическа, демократическа или либерално-анархистска”.     

Днешната цел на новата Студена война след преизбирането на президента Владимир Путин е Руската федерация по алгоритъма на СССР да бъде разпадната час по скоро без война. Евразийският съюз на Русия, Казахстан и Беларус не се вписва в стратегията за световно господство на суперсилата САЩ. Руският БВП и военното производство са нараснали за последното десетилетие 7-8 пъти. Не че този ръст е достатъчен, но е обезпокоителен. Необходимо е интензифициране  на подривните действия, повече нови агенти на влияние и щедро финансиране, защото стратегията, която сработи с тройката Горбачов-Яковлев-Шаварнадзе, явно буксува. Анатолий  Чубайс в управлението не е достатъчен. Опасността Русия отново да стане суперсила не е отминала.

Американската агенция за международно развитие (USAID) e инвестирала в Русия за последните 15 години повече от 2.6 млрд долара. Подходът е хитроумен. Средства се предоставят не само за политически проекти (митингуване, шествия, правозащитни организации, честни избори, пресконференции), но и за екология, медицина, журналистика, наука. Така подривната дейност става неявна, масовостта е осигурена, а  „филантропи” като Джорж Сорос (благодарение на финансирането от него  на „Отворено общество” пред 90-те години Русия загуби 1.5 милиона свои специалисти) придобиват ореол на приятели.

Има народи, които не се спъват два пъти в един и същ  камък. Активизирането на руската опозиция преди и след изборите през декември 2011 г. подсказваше на Владимир Путин, че „оранжева революция” е замислена и за Русия. 600 задгранични фондове финансираха безконтролно институти на т.н. гражданско общество, вербувайки безнаказано „независими” агенти за влияние,  оформящи антидържавно, антируско обществено мнение с цел  отново да потопят Русия във вътрешни проблеми, които да възпрепятстват нейното превъоръжаване. С други думи освен външните врагове Русия придоби и мощна „пета колона” от вътрешни врагове.

Реакцията на руските власти беше решителна.След 20 години хрантутене на агенти на влияние, USAID беше закрита, а самите храненици трябваше да се примирят с новия си официален имидж.

На 17 юли т. г. президентът Путин подписа  Закон  за некомерсиалните  организации, финансирани от чужбина, по силата на който те ще се наричат „чужди агенти”. Те ще трябва да се отчитат в Министерство на финансите за постъпленията си, защото когато една гражданка видяла лимузината на Директора на Московската хелзинкска група, се пошегувала пред журналисти, че е „готова  да се запише за правозащитничка”.

Вероника Крашенинникова, Генерален директор на Института за външнополитически изследвания е на мнение, че „огромните средства, които идват от чужбина плюс техника и обучение, силно деформират картината на гражданското общество в Русия, защото гласът на бенефициентите, имащи  приоритетен  достъп до СМИ, започва да звучи по-силно”. За мълчаливото мнозинство от руските граждани остават само форумите в Интернет. Днес все по-ясно става, че който владее информацията и от нея получава знания - той ще управлява света. Тази сила, която наричат  „soft power” е гъвкава власт, ускоряваща маховика на историческия процес, ускоряваща  създаването на глобално общество на социалните млежи и формираща граждани, откъснати от традиции и национална култура. Резултатът у нас е Хелоуин вместо Ден на будителя и Свети Валентин вместо Трифон Зарезан.

Западните фондове се насочват единствено към организации, които се противопоставят на законната руска власт. Тяхната главна задача е отслабване на Русия и оплюване на сегашния руски президент. През 2006 г. главата на Държавния департамент Кондолиза Райс определи като най-важна задача на  американските дипломати „приобщаване  на чужди поданици и СМИ за  реализиране на интересите на САЩ в чужбина”, т.е. зелена улица за вербуване на влиятелни агенти за влияние и за пряка намеса във вътрешните работи на страната, в която пребивават. Ето защо американские консули редовно, дори при лют студ, присъстват на опозиционните митинги в Петербург и Москва и смятат за напълно демократично, че Фондът „За гражданско общество” раздава пред очите им на Садовое кольцо на участниците по 1000 рубли за да реват „Правителството е престъпно!”, „Режимът е кървав!” и „Не забудем, не простим!”. Стратегическата цел оправдава средствата. А целта на някои по-нетърпеливи „пиндоси”, както американците биват  наричани  от  руснаците, е „50 милиона руснаци са достатъчни за обслужване на петролопроводите“.

Ето защо руските власти най-после се решиха  да подрежат крилцата  на „революционерите”. Те  бяха длъжни установят контрола над НКО (некомерсиалните организации) сега, когато все още няма „критична маса” граждани за цветна революция. Още преди 2000 години китайският философ Лао Дзъ е казвал: „Трябва да се установява ред тогава, когато още не е настъпил безпорядък“.

Как могат да се различат агентите на влияние, след като те не са криминални престъпници или класически  агенти на ЦРУ? Според руските анализатори характерните им черти са:

- Бивши или настоящи сънародници

- Държат спестяванията си в западни банки

- Купуват недвижима собственост в чужбина

- Наричат Отечеството си „тази страна”

- Действат като хор под диригентската палка на спонсора и само в негов интерес

- В душата си вече са емигранти

На това място ме обземат съмнения. Нали телевизия СКАТ на 29 октомври т.г. издаде, че президентът Плевнелиев също държи влога си в чужбина. Нали не само Любо Пъпката е купил недвижимости в чужбина и защо именно той („Обичай България - подкрепи Америка”) готвеше за министър председател друг новобогаташ Огнян Донев. Нали за шистовия газ се надигна цял хор „патриоти”, искащи независимост от руските доставки. А солист на хора беше самият американски посланик. Защо ли Ахмед Доган  изобщо не работи в българското Народно събрание и нарича Отечеството си „тази страна”?

Има ли бърз отговор на въпроса: Къде са повече агентите на влияние на глава от населението: в Русия или в България?

Моят отговор е категоричен - в България. Нашите държавни мъже и жени още от зората на демокрацията са привързани за доларова ясла. Някои от тях са направо за книгата на Гинес. Външен министър на демократична държава - невъзвращенец (Стоян Ганев). Президент, главнокомандващ на БА, който кани чужда сила  (САЩ) да разположи военни бази в страната му преди да му отправят официално запитване (Петър Стоянов). Друг външен министър (Соломон Паси), който безотговорно заявява „Ако има чужди военни бази, то поне да са ядрени!”. Да не говорим за откровени агенти за влияние като вицепремиера Симеон Дянков, бившите премиери  Филип Димитров и Иван Костов. „Професионалният лъжец” и русофоб стигна до падението да прокара (срещу заплащане) през българското Народно събрание декларацията, осъждаща геноцид срещу турското малцинство по време на възродителния процес, написана от сепаратиста Сегиз Мюмюн. Какво може да кажем за българския еквивалент на руския блогер и „борец срещу корупцията”  Алексей Навални - Стефан Гамизов, който е пръв борец срещу нова АЕЦ с руски реактори в Белене за сметка на американски ТЕЦ в Раднево. Можете ли да очаквате, че стипендианти на Сорос като Емил Кошлуков или приватизатори в Казахстан като Владо Каролев ще бъдат български патриоти?

Всеки, който е прекарал в Съединените щати или Великобритания повече от 2-3  месеца, вече е потенциален агент за влияние. Задавате ли си въпроса къде беше журналистът Николай Бареков преди да стане програмен директор в две телевизии? Или защо външният министър Николай Младенов без да му мигне окото пръв изгони сирийския посланик от София?  Или защо Меглена Кунева „ни в клин,ни в ръкав” прави поредната партия като предварително като слепок (змия, която всъщност е гущер) сама си откъсва номенклатурната опашка.

Примерите са стотици: хората на царя, младите имами, офицерите от НАТО, директорите-соросоиди на най-различни частни институти, шефовете на ромски фондации - цяло антибългарско кралско войнство от вътрешни врагове.

В Русия направиха списък на „топ 20 агенти за  влияние“. Бившият президент на СССР Михаил Горбачов е някъде по средата.Той получи Нобеловата награда за мир, защото показа на практика, че агент на влияние може да бъде толкова ефективен, че да  причини по-големи щети от танковете и самолетите на противника - 1/3 от територията на СССР заедно с половината население беше изгубена. Преди него повече американски долари в момента усвояват: Алексей Навални (бивш активист на „Яблоко”, преминал  „стаж” в Йелския университет), Борис Немцов - бивш вицепремиер, Леонид Гудков (център „Левада”), Дмитрий Муратов - главен редактор на „Новая газета”, Лилия  Шебанова - Изпълнителен директор на Агенция „Голос” (техните „Честни избори”), бившият заместник-председател на Руската Дума Владимир Рижков, Людмила Алексеева - ръководител на Московската Хелзинкска група, Сергей Удалцов - лидер на „Ляв фронт”, Гари Каспаров - бивш световен шампион.

Нашият списък от агенти за влияние предстои да бъде съставен. Ако не за възмездие, то поне за историята. Да знаят нашите внуци, тези остатъци от българското племе, които ще живеят на територията на днешна България, кой помогна на глобалистите да съкрушат и изкупят третата българска държава.

И понеже се пита „не старо , а патило” от нашето поколение е добре  да запомнят две неща, които Хегел, ако живееше в XXI век, би нарекъл „ирония на историята”:

- Че демокрацията е висша форма на манипулация на общественото съзнание;

- Че в развитите капиталистически държави няма демокрация, а само корпоратокрация т.е власт на банките и корпорациите.