Дякон Владимир Василик

превод: Литературен свят

Днес, 14 декември, се отбелязва поредната годишнина от въстанието на декабристите. Всъщност правилно би било да се отбелязва това събитие на 27 декември по нов стил, но щом у нас кой знае защо е приета тази странна традиция да се празнуват старите дати по нов стил, нека бъде така. Впрочем тук няма какво да се празнува.

Декабристката проява, която така обичат да възвеличават либералите и която беше издигната в своеобразен култ в съветско време, в действителност не е нищо друго, освен завършек на епохата на дворцовите преврати и гвардейски метежи от XVIII век, които, разбира се, не се отличавали с никаква народност. Дворянството преследвало собствените си користни планове. Именно затова нито Екатерина Велика, нито Павел I не посмели да отменят крепостното право, тъй като за това можели да заплатят с живота си.

Разпространена е митологемата, според която декабристите най-напред щели да отменят крепостното право, да въведат свобода, да учредят република. Такива проекти имало, но те били проекти на отделни лица. Такава обща програма декабристите нямали. Нещо повече, в манифеста, написан от В. И. Щейнгел и съдейки по всичко, в момента на бунта общоприета програма на декабристите, не ставало дума за унищожаване на самодържавието и отмяната на крепостното право. С изключение на Никита Муравьов нито един декабрист не се възползвал от закона, въведен от император Александър I - «За свободните земеделци», позволяващ на дворяните да освобождават селяните си. Нито един от тях не облекчил живота на крепостните си. А когато някой полу на шега, полу на сериозно казал на К. Ф. Рилеев, че ако иска да освободи всички селяни, да почне поне от слугите си, Рилеев отговорил, че всичко трябва да става не поотделно, а «като цяло», и, естествено, не освободил никого.

Много добре отразил тази нагласа Юрий Тинянов в романа си «Смъртта на Вазир Мухтара», когато А. С. Грибоедов разговаря с полковник А. С. Бурцов. Той казва: сваляйки царя «как бихте освободили селянина? Щяхте да се главоболите, а парите да пилеете. (…) И щяхте да кажете на бедния руски селянин: по-малки братя… временно, само временно не искате ли да поработите ангария? И Кондратий Фьодорович [Рилеев] това би нарекъл вече не крепостно състояние, а доброволен дълг на селското съсловие. И вероятно би написал химн».

Така че не за крепостните бил заговорът на декабристите. Едва ли те даже сериозно са мислели да ги освобождават. Много неща обяснява имущественото положение на повечето декабристи. Те били разорили се дворяни. «Родове на грохнали отломки» - както се изразил А. С. Пушкин. А М. Ю. Лермонтов нарекъл това «игра на щастие на обидени родове». Много от тях били на границата на разорението. Имения, пари, чинове отплували край тях към новото дворянство и бюрокрацията. Декабристкият бунт всъщност бил опит за преразпределянето на недвижимата собственост и властта вътре в дворянския елит. Така да се каже, последен шанс да се спаси своята собственост и статут. А за по-радикалните - опит да си създадат «златна шляхтичка свобода», да се отърват от опеката на ненавистното самодържавие, но да получат тази свобода само за себе си. «Остави ни, горди човече… Ти за себе си само искаш свободата» - писал Пушкин.

Въпрос: на каква външна помощ се опирали декабристите? Получава се много интересна картина. Значителна част от декабристите били англофили. Например, Рилеев, който работел в руско-американска компания. Адмирал Николай Мордвинов, поддържащ декабристите, също бил англофил. И много други. А целта на Англия била събарянето на руското могъщество. Неслучайно първата работа на херцог Уелингтън при посещението му в Русия в началото на 1826 година, представяйки се на император Николай, била да ходатайства за осъдените декабристи. Те до голяма степен били агенти на влияние, защото за Англия било изгодно да посее метеж и да създаде в Русия управляем хаос. Да срути икономиката, да премахне потенциалния и опасен конкурент, да отстрани всяка заплаха за индийските си владения, да не допусне пробива на Русия към Средиземно море. За целта Англия била готова да поддържа всякакви сили.

Декабристите, естествено, се опирали на международното масонство, тъй като сами били членове на различни масонски ложи. Лозунгът им бил типичният лозунг на френското масонство. Те пеели такива песнички: «С добрите граждани ще се позабавляваме и на позорния стълб последния цар ще удушим с червата на руски поп». Ето до какво биха стигнали руските «карбонари». Изводът е един: император Николай I спаси Руската империя и руския народ от клане, спаси и Руската Православна Църква от участта на Католическата църква във Франция. Благодарение на императора Русия получи още минимум 80 години спокойствие. Затова на този ден трябва да се отдаде благодарност на самодържеца Николай I, потушил метежа, ставайки непристъпна скала на пътя на страшния потоп, и да се провъзгласи вечна му памет.

Русская народная линия, 14.12.2012